Елена се събуди от слънчевата светлина, струяща през прозореца на спалнята й. Имаше чувството, че току-що се е възстановила от тежък и продължителен грип и сякаш е Коледа сутрин. Когато се изправи в леглото, мислите й бясно запрепускаха.
Ох. Цялото тяло я болеше. Но тя и Стефан — това бе най-прекрасното нещо и нищо друго нямаше значение. Онзи пиян глупак Тайлър… Но Тайлър вече нямаше никакво значение. Нищо нямаше значение, единствено това, че Стефан я обичаше.
Слезе на долния етаж по нощница. От светлината, която проникваше през прозорците, разбра, че се е успала. Леля Джудит и Маргарет бяха в дневната.
— Добро утро, лельо Джудит. — Изненада леля си с дълга и силна прегръдка. — Добро утро и на теб, тиквичке. — Сграбчи ръката на Маргарет и я понесе във вихрен танц из стаята. — И — о! Добро утро, Робърт. — Малко засрамена от изблика си на чувства и не дотам благоприличното си облекло, тя пусна Маргарет и забърза към кухнята.
Леля Джудит я последва. Под очите й имаше тъмни кръгове, но тя се усмихваше.
— Изглежда тази сутрин си в добро настроение.
— О, да, така е. — Елена я прегърна отново, за да се извини за тревогата, която й бе причинила.
— Знаеш, че трябва да се видим с шерифа, за да му разкажеш за Тайлър.
— Да. — Елена извади каната със сока от хладилника и си наля една чаша. — Но може ли първо да отида в дома на Вики Бенет? Зная, че тя сигурно е разстроена, особено след като изглежда никой не й вярва.
— А ти вярваш ли й, Елена?
— Да — отговори бавно момичето. — Вярвам й. И, лельо Джудит — додаде решително, — на мен също ми се случи нещо в църквата. Мисля…
— Елена! Бони и Мередит са дошли да те видят — разнесе се гласът на Робърт от коридора.
Желанието да се довери на леля си секна.
— О… кажи им да влязат! — извика Елена и отпи от портокаловия сок. — Ще ти разкажа по-късно — обеща на леля Джудит, докато стъпките приближаваха към кухнята.
Бони и Мередит се спряха на прага с непривично сериозни и леко притеснени физиономии.
Елена също се чувстваше малко неловко и зачака леля й да излезе от стаята, за да заговори.
Прочисти гърлото си, с очи, приковани в една очукана плочка на пода. Хвърли крадешком поглед нагоре и видя, че Бони и Мередит се взират в същата плочка.
Избухна в смях и двете момичета вдигнаха глави.
— Твърде съм щастлива, за да се оправдавам — рече Елена и протегна ръце към приятелките си. — Зная, че трябва да се срамувам от думите си и наистина съжалявам, но няма смисъл да охкам и да кърша нещастно пръсти. Бях ужасна и заслужавам да ме убиете, но не може ли просто да се престорим, че нищо не се е случило?
— Ти наистина трябва да съжаляваш, задето избяга от нас по този начин — упрекна я нацупено Бони, докато трите се събираха в дружеска прегръдка.
— При това с Тайлър Смолуд! — възмути се Мередит.
— Е, що се отнася до това, вече си научих урока — промълви Елена и за миг настроението й помръкна. В същия миг се разнесе звънливият смях на Бони.
— Освен това направи големия удар — Стефан Салваторе! Това се казва драматична поява. Когато влезе през вратата с него, си помислих, че халюцинирам. Как го направи!
— Нищо не съм направила. Той просто се появи като рицаря на бял кон в онези стари филми.
— За да защити честта ти — изкиска се Бони. — Какво по-вълнуващо от това?
— На мен ми идва наум поне едно, даже две неща — рече Мередит. — Но може би Елена ще ни разкаже за тях.
— Ще ви разкажа — съгласи се приятелката й, пусна ги и отстъпи назад. — Но преди това ще дойдете ли с мен в къщата на Вики? Искам да поговоря с нея.
— Нищо не ти пречи да ни разказваш, докато се обличаш, докато вървим или докато си миеш зъбите — твърдо заяви Бони. — И ако спестиш и най-малката подробност, ще разбереш какво означава испанска инквизиция.
— Виждаш ли — дяволито поде Мередит, — че господин Танър не се е трудил напразно. Сега Бони знае, че испанската инквизиция не е рок група.
Елена се засмя безгрижно, докато трите се качваха по стълбите.
Госпожа Бенет изглеждаше бледа и уморена, но ги покани да влязат.
— Вики си почива, лекарят препоръча да не става от леглото — обясни жената с треперлива усмивка. Елена, Бони и Мередит се скупчиха в тесния коридор.
Госпожа Бенет почука тихо на вратата на дъщеря си.