— Чуйте ме, хора на Елджиншър — каза тя в настъпилата почтителна тишина. — Аз, Меридийн, предавам управлението на нашата страна и властта над нашия народ на Ривъс Макдъф и с това го наричам наш владетел и господар на моето сърце.
Настана всеобща веселба. В яркото синьо небе полетяха шапки и шлемове. Той взе меча от ръцете й, а Меридийн направи дълбок поклон.
— Стани, моя любов — той я изправи и я притегли в ръцете си, които бяха силни и сигурни, ръце, които щяха да я пазят през дните и нощите пред тях.
Скрита на сигурно място в топлината на прегръдката му, Меридийн прокуди духовете на миналото и гордо застана до мъжа, който щеше да управлява тази страна с топлина и доброта. Мъжът, който щеше да й даде любов и смелост да посрещне съдбините си.
ЕПИЛОГ
Аз съм принцеса Меридийн, втората с това име, която сложи офиковата корона и първата, която роди принц на Инвърнес. Нарекохме момчето си Кенет Александър.
Аз съм Ривъс Макдъф, крал на Хайлендс и изтормозен съпруг на най-опърничавата сред всички жени, принцеса Меридийн. Архиепископ Томас кръсти нашия мъничък принц Хейкън от Инвърнес.