— Само защото те накарах да премислиш възможностите, които стоят пред теб?
Тя извърна глава и проследи плуващото до кораба семейство тюлени.
— Да премисля възможностите ли? Не бих могла, защото не аз правя избора.
— Изборът рядко е наш, защото иначе никога не бихме изпитали голямата радост от това да се изправим пред затруднения.
Тя го изгледа, очевидно сериозно заинтригувана.
— Явно сериозно си прегърнал идеята да спориш с мен, Ривъс.
Сбогом убежище, каза си той. Време бе да каже това, което му беше на сърцето.
— Бих предпочел да прегърна теб.
Тя се изчерви и когато погледите им се срещнаха, тя побърза да извърне очи. „Хайде, Меридийн, давай, продължи играта“ — мислено я подкани той.
— Не.
Поне не му бе казала никога. Явно имаше напредък. Готов да й отстъпи, той свали гарда.
— Забравих за какво говорехме.
Кожената подплата на наметалото й пърхаше, край лицето й. Снежнобелият хермелин беше идеален фон за дългите й ресници. Меридийн почти се усмихна.
— Опитваше се неуспешно да ме накараш да обмисля възможностите, които имам.
Прииска му се да подскочи от радост. Беше я довел точно там, където искаше.
— Шотландия е една от тях.
Тя се стегна.
— Една неприемлива алтернатива.
— Откъде знаеш? Не си стъпвала на хайлендска земя от тринайсет години.
Тя сложи ръка на гърдите си.
— И ми беше много добре.
Така беше наистина. Но сега той искаше да я види как просперира.
— Имаш ли кон, Меридийн?
Объркването придаде земен оттенък на царствената й красота.
— Да.
— Сама ли го избра?
— Разбира се. — Тя обърна поглед към вахтения матрос. — Да не очакваш да е паднал от небето?
— Ако ти кажа, че имам кобила за продан, ако започна да възхвалявам качествата й и да описвам предимствата й, няма ли да поискаш сама да прецениш? Или в същия миг ще се откажеш от животното?
— Ако ти ми препоръчаш коня, тозчас ще се откажа от него — прямо отвърна тя.
Ривъс със съжаление отбеляза малка загуба. Но поне не можеха да го обвинят в страхливост.
— Имаш остър ум.
— Планът ти беше очевиден — обидено каза тя. Изведнъж настроението му отново се възвърна и като се наведе към нея през една каца с вода, я подкани:
— Ами, просвети ме тогава що за план имам.
— Много просто. Сега, след като вече ме държиш като пленница, ще се опиташ да пренебрегнеш цялата жестокост на действията си. Ще ме отведеш в дома си и ще зачакаш. Смяташ да ме прелъстиш с чара си и да ме омагьосаш с мъжествената си привлекателност.
Ривъс не се сдържа и додаде:
— Значи мислиш, че съм привлекателен?
Почти със смях тя отвърна:
— Аз съм ядосана, Ривъс, а не сляпа.
Той се наслади на комплимента, защото инстинктивно чувстваше, че едва ли щеше често да чува похвали от нея. Не и преди тя да се влюби в него.
— Помниш ли последния път, когато се видяхме?
— Разбира се. Ти се вмъкна в стаята ми и ме отвлече противно на волята ми.
Отговорът й успя леко да го засегне.
— Преди това.
— Да. Бях на осем години и се мъчех да не повърна върху краля на Англия.
Мислите му се върнаха към онова доблестно момиче, но ако покажеше макар и едва забележима слабост, зрялата жена щеше да се възползва. Трябваше да намери златната среда между двете.
— Разбирам. Самият аз очаквах кралят да ме обеси преди залез слънце.
Тя ококори очи.
— Така ли?
— Да. Дори бях забравил да си обуя обувките.
Изражението й се смекчи.
— Съжалявам. Не бях забелязала… не бях…
— Не беше и помислила за моите чувства през онзи ден?
— Да. Бях прекалено болна и заета с безпокойства за самата себе си.
— Мислила ли си за онзи ден оттогава?
— От доста време не съм се сещала.
Все пак тя си бе спомняла и той скъта този скромен подарък до сърцето си.
— Ти се омъжи за мене. Хората от Елджиншър бяха свидетели на церемонията.
— Това няма значение. Какво ще кажеш тогава за хората в Англия, които аз наричам свои приятели?
— Покани ги да ни дойдат на гости у дома.
Инатът отново я сграбчи в лапите си.
— Не искам да бъда твоя жена.
— Аз също не искам да остарявам — отвърна той. — Но не мога да спра хода на времето.
Тя го погледна с изпепеляващ поглед, който би накарал слугите да се спъват от бързане.
— Възрастта не може да бъде пренебрегната. За разлика от брака ни.
Дума не можеше да става да се разтрогне брака.
— Бяхме избрани един за друг.
Тя придърпа нагоре ръкавиците си.
— Ти преследваш една легенда, Ривъс.
Ривъс не се сдържа и сложи ръка на рамото й.
— Не искам легендата, а теб, Меридийн.