Тя се отдръпна, раздразнена от детската си реакция.
— Не треперя.
Погледът му остана прикован в нейния.
— Не, не трепериш. Но стана отстъпчива, за което съм ти признателен.
Отстъпчива? Темперамента й се разпали.
— Ще съм беззъба старица, преди да отстъпя пред теб, Ривъс Макдъф.
Усмивката му стана още по-широка.
— Остави тази мисъл. Прекалено си хубава, за да остарееш някога.
Хубавите думи се търкаляха от устата му като камъни по планински склон. Двайсет жени го желаеха. Двайсет жени бяха готови да го приемат. Дали той също желаеше всичките?
— Запази си измамните думи.
Като напълно сговорчив мъж, той кимна:
— Да сключим сделка. Ти ще споделяш с мен, а аз ще се въздържам да те лаская.
Ривъс не го знаеше, но тя нямаше да остане тук достатъчно дълго, за да сключи примирие с него. Чакаше я убежището на църквата.
— Ха! Казано като от истински хайлендец. Няма да се пазаря с теб.
Усмивката му стана сладко-горчива.
— Веднъж вече си го нравила. Преди тринайсет години ти стана моя.
Постъпваше глупаво, като й напомняше този факт.
— Не аз, а кралят на Англия ме даде в твоите ръце. Аз нямах избор.
Като използваше само краката си, той върна жребеца обратно на пътя.
— В такъв случай още сега ще ти дам един урок. Можеш да се правиш на сръдла и да се срамиш пред всичките тези хора или можеш да се държиш като достойна наследница на всички принцеси преди теб.
Бяха достигнали билото на хълма.
— Хора ли? — каза тя. — Какви хора?
— Тези хора.
Тя се обърна и гледката, която се разкри пред погледа й, накара дъха й да секне.
ГЛАВА ТРЕТА
Покрай пътя към замъка Олдкеърн се бяха наредили стотици хора. Фермерите размахваха шапките си, вдигнали високо във въздуха гребла и мотики. Жените развяваха кърпи, а после попиваха с тях насълзените си очи. Децата подскачаха, пищяха и се бутаха напред, за да виждат по-добре.
Гордост изпълни гърдите на Ривъс. За разлика от него, шотландката, седнала до него, стоеше неподвижна като пън. Възторгът на хората беше заради нея, а тя не обръщаше ни най-малко внимание. В душата му се прокрадна съмнение, защото се бе надявал, че този радушен прием ще започне да разтапя студеното й сърце.
Обърната към тълпата качулката на наметалото и закриваше лицето й от него. Можеше само да се моли тя да не се покаже несправедливо безразлична към тях. защото се бе скарала не с тях, а с един крал и със сина на месаря.
Към тях се втурна едно момиченце на около шест години, стиснало в ръка букет замръзнали лилии. Ривъс забави коня и се наклони настрани с надеждата, че Меридийн ще вземе цветята.
Слава на свети Кълъмба, тя ги взе и благодари.
Детето засия и се втурна обратно при семейството си.
След малко един младеж излезе напред и подаде на Меридийн чаша, голяма колкото длан. По ръба й бяха издълбани петолистници — символ на принцесата.
— Оказвате ми голяма чест, сър — каза тя на момчето.
— А-ха — отвърна той, като се залюля на пети и придърпа надолу закърпената си дреха.
— Е… — тя замълча, чудейки се какво да отговори. — Ти си добро момче.
Младежът се поклони и побърза да застане край баща си.
Почитането на принцесата на Инвърнес беше обичай, стар като празнуването на Деня на жътвата. Ривъс се зачуди защо тя не си спомни и не отвърна на момчето с правилните думи?
Като скри лицето си с цветята, тя прошепна на Ривъс:
— Мразя те за това, Ривъс Макдъф.
Обзе го желание да защити хората си.
— Нямаш ли място в сърцето си за любовта, която те ти даряват безвъзмездно?
— Безвъзмездно ли? Грешиш. Тяхното обожание има твърде висока цена.
— Каква цена?
— Загубата на дома ми, на мирния ми живот. На приятелите ми също.
— Тези хора са невинни във почитта си към теб. Ще намериш сред тях много нови приятели.
Бащите вдигаха синовете си на ръце, за да виждат по-добре. Майките помагаха на бебетата да махат. Посрещаха я по същия начин, както бяха приветствали предшественичките й преди стотици години. Нима Меридийн не осъзнаваше значението на това посрещане? Подробностите бяха описани в Завета — цветята, чашата и другите дарове, които щеше да получи.
Меридийн не каза нищо и мълчаливо преглътна надигналите се в нея проклятия. На юг от тях на фона на небето се издигаха двете четвъртити кули на замъка Олдкеърн.