Когато моряците излязоха, Ривъс плъзна поглед по нощницата на Меридийн.
— Това е новият ти гардероб, милейди. Сигурен съм, че ще искаш да облечеш нещо по-удобно и топло. Навярно си спомняш, че по това време на годината в Хайлендс е хладно…
Едва сега тя осъзна как беше облечена. Ривъс ни най-малко не се бе обезпокоил, че тя е облечена само с нощница. Дори напротив, бе се държал напълно незаинтересовано. Това я озадачи.
— Ти, коравосърдечно, себично чудовище!
Той въздъхна, а изражението му се смекчи и неочаквано й върна спомена за уязвимия младеж, какъвто тя го помнеше.
— Трябва ли да се държа жестоко с теб? — запита я той. — Трябва ли да те заключа и да вляза в ролята на тиранин?
Като момче, той бе единственият шотландец, който бе погледнал отвъд легендата и бе видял изплашеното момиче, което беше принцесата. Но този любезен момък се бе превърнал в амбициозен и очарователен мъж.
Тя сви ръце в юмруци.
— Не се съмнявам, че си се усъвършенствал в тиранията.
— Какво е това? Нима принцесата на Инвърнес проявява дребнавост? Това не ти подхожда — той й се усмихна закачливо. — Всъщност по душа съм невинен като агънце.
Думите му я разсмяха, защото изглеждаше точно като човек, който се домогва да стане крал. Нямаше да получи короната от нея. Баща й щеше да я носи, докато звездите не паднеха в морето.
— Ти си безсърдечен. Защо иначе би ме държал против волята ми?
Ривъс възседна сандъка и щракна месинговата му ключалка. Удобната му поза даваше невярна представа за намеренията му.
— Защото ти си моя жена и си задължена да служиш на народа на Хайлендс.
Гневът й премина в несдържана ярост.
— Значи ти очакваш от мен просто така да отида при баща си и в присъствието на целия клан Макгиливри да поискам от него да се оттегли от трона в твоя полза, като ми предаде церемониалния меч?
— Само ако ще мога да се справя. — Той стегна ръцете си и издутините на мускулите му изпънаха шевовете на дрехата. — Уверявам те, че съм прекарал последните тринайсет години в приготовления точно за това събитие.
Но за да се властва над хайлендските кланове бе нужно нещо повече от войнска доблест. Щяха да са му необходими търпение, честност и конкретни планове за бъдещето. Съмняваше се дали Ривъс имаше кое да е от тях. На какво бе способен един похитител?
— Приготовленията ти са били напразни.
— Жените от Елджиншър ще те подкрепят, когато предявиш правото си над меча на Чаплинг.
Чаплинг. Това беше стара дума, значеща единство.
Предполагаше се, също така, че мъжът, който носи короната на Хайлендс, е старейшина на клана Чаплинг. Обърканата Меридийн разтри слепоочията си.
— Жените на Елджиншър ли? Какво общо имат те с короната на Хайлендс?
— Те ще те придружат до Инвърнес и ще застанат зад теб, когато поискаш меча от баща си. За тях това пътуване е като поклонение, което те копнеят да сторят.
Поклонение ли? Думата извика някакъв стар, объркан спомен, но образът беше твърде неясен, за да си го припомни изцяло. На този фон изпъкваше един мъж — баща й.
— О, не, аз никога не ще стъпя на бащината си земя. Нито заради теб, нито дори ако ми обещаеш място в рая.
— Ти петниш честта на жените, които са се заклели да споделят пътя ти.
Жените. Група непознати, които очакваха от нея да поиска от баща си короната на Хайлендс и след това да я дари на Ривъс Макдъф. Дори ако й обещаеха място от дясната страна на Господа нямаше да се срещне с баща си. Той бе предпочел по-скоро да я види мъртва, отколкото да я остави да се омъжи за човек, когото не беше избрал. Баща й — едно чудовище. Шотландия гъмжеше от такива зверове.
Сякаш прочел мислите й, Ривъс додаде:
— Баща ти няма да те омърси с присъствието си. Имаш честната ми дума.
Ненужното му рицарство я разгневи, дори повече от егоистичното му желание.
— По дяволите, шотландската гордост!
На Ривъс му се прииска да я разтърси, да я наругае, загдето искаше да се откаже от правото, което й се падаше по рождение. Дълбоко в сърцето си бе стаил надеждата, че тя ще се върне доброволно у дома, в Шотландия и ще подири съдбата си. Бе подценил дълбочината на чувствата й и се бе заблудил в собственото си отношение. Никога повече нямаше да прави тези грешки.
— Стига си се противила, Меридийн.
— Стига си се заблуждавал, Ривъс.
Беше си представял как ли ще се почувства, когато тя произнесе името му, но не бе очаквал да чуе презрение.
Една принцеса на Инвърнес трябваше да стои над сприхавостта. Смяташе да я ухажва — една грешка, която бе сторил от гордост.