Можеше да я пусне или да я остави тук. Вика е дребна риба, няма кой да се застъпи за нея. Както и за мен. Животното тръгна към нас. При приближаването му Алена стана, прихващайки погледът му, но той гледаше към нас.
Сянката му падна върху мен. Звярът не се усмихна. Алена стоеше тревожно отзад.
- Ставай.
Вика се надигна, но преди той да успее да го повтори, тя вдиша дълбоко и се изправи на треперещи крака. Изглеждаше жалко: слаба и некрасива, ъгловата,изкривена, сякаш е боледувала от рахит като дете. На фона на момичетата от съблекалнята тя беше плашеща, въпреки младостта си. Но Звярът я прегледа като кобила — дори я принуди да отвори устата си.
Не напускаш Авалон просто така.
Да я пуснеш означава да признаеш грешка, Звярът няма да позволи това. Можеше да използва младото момиче в своя полза. Но лицето му беше недоволно: той не харесваше Вика.
– И теб ли родителите ти не са те хранили?
Вика подсмръкна и тихо заплака, свивайки устни до бяло.
- Можеш ли да танцуваш?
Тя поклати глава.
- Какво можеш да направиш? Какво си учила? Знаеш ли езици?
Тя поклати глава и преглътна горчиво.
- Имала ли си гадже? Или си момиче?
През стиснатите й устни се изтръгна слаб стон.
-Нямаше гадже!- ядосах се.
- Да? — попита той замислено и внезапно хвана Вика за брадичката.
Той стисна силно, принуждавайки го да го погледне в очите.
- Това вярно ли е ? - гласът прозвуча заинтересовано и спокойно, почти измърка, но пръстите натиснаха толкова силно, че Вика изстена жално.
Тя ще има синини след това...
— Кирил... — прозвуча нежно гласът на Алина.
Тя протегна ръка, но той изръмжа - добре, че не я ухапа.
— Отивай на сцената!
Тя дръпна пръстите си от рамото му и, тракайки с токчетата, излезе през вратата.
- Ти си безполезна!- Звярът се ядоса, но поне я пусна. - Нямаш външен вид, истерична, не можеш да работиш. Само едно усложнение.-
Тя нямаше време да учи-, защитих я аз. -Тя е само на осемнадесет... Вика искаше да стане медицинска сестра, по цял ден се готвеше...
— Ти разбираш ли от медицина?- попита той.
- Малко, подготвях се ...
Той се замисли и каза на Равил:
— Кажи на Стела да я заведе долу. Нека Ирина се погрижи за това. Тя каза, че има нужда от
помощ на ринга. Ако не работи, ще я хвърля по дяволите в задния двор! — изръмжа той. – Да храни кучетата!
Той си тръгна, а ние с Вика въздъхнахме с облекчение.
-Да тръгваме- Равил ме хвана здраво за ръката.
- Аз ще те намеря!- Прибързано обещах, когато бяхме принудени да разделим прегръдката си. - Не се притеснявай, ще се срещнем отново, Вика!
Излязох в коридора, без да поглеждам назад. Избърсах леко очи. Е, кактото и да се окаже, няма да я изпратят на полюса, което за сега е добре ...
Равил ме поведе обратно по същия път – през коридора.
Но когато стигнах там, онемях. Алина излезе на сцената и дори аз, момичето, не успях да отместя поглед. Алина беше професионална танцьорка. Не е самоука като онези момичета с пайети... Чудя се как е получила клеймото?
В проблясъци от златна светлина, които я отделяха от тъмнината, от екзотично момиче, тя се превърна в зашеметяващо извънземна. Сценичен костюм, прическа, грим - всичко прави страхотно впечатление. Златната пудра по тялото й блестеше на светлината на сцената. Гъвкави движения на ръце с нокти, мистериозно лице, което прилича на маска с черни дупки-очи и ярко алена уста. Тялото се изви в еротичен танц, музиката обгърна публиката. Тялото й извършваше такива грациозни движения , като на змия -използвана за очарование на други влечуги. Мъжете, които ревяха и се качиха на сцената за други номера, също гледаха танца на Алина като каменни статуи.
Беше невъзможно да откъсна очи от тази гледка.
Музиката изведнъж прекъсна.
Алина постепенно забави движенията си и спря, отпускайки ръце. Тя стоеше като на пазар за
роби и гледаше към залата. Мъжете като че ли изведнъж оживяха. Първоначално не разбрах какво има, но тогава предположих: след такъв номер тя не може просто да си тръгне. Алена изчакваше завесата да се спусне.
Сцената завърши с факта, че един от пияните зрители реши, че „стоката е във витрината“ и се качи на сцената, последван от още няколко.Алина не се страхуваше.
Обърнах глава и разбрах защо: сцената беше охранявана, един от пазачите се втурна към нея и разтворил ръце като гусак, който пази потомство,застана плътно пред нея.
-И аз можех да правя това…- долетя отзад. Стела стоеше там, облегната на една страна и гледаше замислено към подиума. - ... Е, добре.