Гърдите на петия размер, тесните бедра - и като цяло фигурата на стриптизьорка, станаха ясни. Тя танцувала еротични танци, но с течение на времето беше повишена - или това е понижение? ..
- О, ти искам да си -моя! Равел, виж.
Какво, по дяволите, се случваше на сцената. Зачервени от алкохол и танци, мъжете се качиха на сцената, а гардът сам не успя да се справи. Алена, под прикритието му, се опита да си тръгне, но пиян тип с телосложение на културист й препречи пътя. Той я сграбчи за бедрата,както пищеше и риташе- вдигна я над главата си и я метна през рамото си, възнамерявайки да скочи в залата с плячка.
— Защо не им помогнеш? – попитах Равел.
Той, подобно на Стела, гледаше това с нескрито удоволствие.
— Защото съм твоя бодигард и задачата ми е да пазя само тебе.
-Алина има своя собствен- добави Стела. –Обаче той е глупак и ще си го получи днес.
Културистът беше блокиран от Звяра.
Не разбрах откъде дойде или беше повикан. Юмрукът се блъсна в носа на похитителя, счупи преградата на носът му а може би и костта - ударът беше твърде агресивен и смазващ. Алина рухна с него, но бързо скочи и изтича през вратата.
Тя е момичето на Звяра- обясни Стела. -По-добре не я докосвайте.
Глава 4
-Спектакълът приключи-, хвана ме за рамото Равил. - Да тръгваме.
Стела и аз се разделихме, всеки по своя работа: тя отиде да настани Вика, а бодигардът ме заведе горе. Най-горният етаж на клуба беше интригуващ: беше обикновено жилищно крило, а не частни стаи-като спалнята, в която ме разпределиха например.
— Чия е тази спалня? Попитах.
- На звярът..
Не разбрах, дали това е само спалнята му, защото тук всичко му принадлежи.Може би не само няколко стаи, но целият етаж със слуги и роби, или това е „неговата спалня“, защото той спи тук. Едва ли собственикът може да живее в клуба, но знае ли човек.
— А Руслан? Попитах, когато Равил се канеше да затвори вратата и да ме заключи за през нощта.
- Какво Руслан?
— Може ли да дойде?
Разбрах, че в рамките на един месец той едва ли ще ми направи нещо лошо, но не исках да идва пиян посред нощ, за да ме гледа или да се подиграва на дъщерята на врага, макар и необичана. Но Равил се засмя, сякаш бях казал нещо много смешно.
- Определено няма да дойде. Вниманието му трябва да бъде заслужено.
Равел затръшна вратата.
Подтекстът, с който той говореше, означаваше едно: аз съм твърде малка за Руслан. Твърде безинтересна, но аз просто се радвам. Не е нужно да бъда принудена да танцувам за забавление на всички или да ме теглят на обща маса с мъже, да разведрявам вечерта им, за да я запишат на видео и да я изпратят на моя „баща“.
Седнах уморено на леглото. Слушах какво става зад вратата. Разкопчах и свалих неудобната си рокля ... След срещата с Вика страхът ми почти изчезна. Или присъствието на приятелката и фактът, че нищо непоправимо не й е направено, ми даде сила, или просто бях уморена от излишък от емоции и се изключих ...
На сутринта ме събуди шумолене до леглото.Почти подскочих и се престорих, че спя. Под завивките бях по бельо и веднага настръхнах от мисълта, че ще бъда издърпана. Но непозната възрастна жена постави поднос на черната маса ... Напълно безобидна на вид.
Станах.
- Добро утро…
Тя ме погледна уплашено. Усмихнах й се любезно, но тя реагира така, сякаш ще й отхапя главата. Жената изтича през вратата, истерично щракна бравата, когато я затвори ..
„Е, страхотно“, измърморих аз и се загледах в закуската. Устата ми моментално се напълни със слюнка. Закуската беше неприлично малко- пържено яйце , няколко филийки месо и кроасан със сирене. Най-вече останах доволна от голямата чаша лате.
Завих се с одеяло, защото нямаше какво да облека освен роклята от снощи.Вчера дрехите ми изчезнаха от спалнята. Седнах на ръба на леглото и посегнах към своя кроасан. Странното поведение на прислужницата излетя от главата ми.
Спалнята беше хладна и много тиха. Рано сутрин е вече, всички сигурно спят след купонджийска нощ, а работят само чистачките, прислугата и кухнята - кроасанът беше най-свежият. Право в одеялото отидох до прозореца.
От тук се откриваше страхотна гледка към хълмовете, обрасли с есенна гора... Красотата спираше дъха. Обичам есента, защото майка ми я обичаше. Дърветата стоят златни и алени и миришат приятно на сухи листа и прах. Веднъж с майка ми се разхождахме през лесопарка през септември и ритахме цели купчини от тези листа. Беше хубаво и забавно, майка ми се усмихна, а това рядко се случваше. Щом дойде септември, долавях люта миризма в хладния въздух и този спомен се върна в мен. Най-яркото от детството. Време е за късни плодове. Печени ябълки с канела, печени кестени и първите мандарини. Мамо, колко ми липсваш...