Ям топъл кроасан и пия вкусно кафе, а тя е в гроба. Защото тези изроди - баща ми и пастрокът ми я заведоха там. Няма да го оставя така. Във фантазиите си исках те да отговарят за всичко. Но в действителност имам твърде малко възможности за това ... Все още не е достатъчно.
Клубът беше заспал. Дори се чудех кога всички ще започнат да се събуждат. На обяд се изкъпах: беше просто прекрасно. Рафтовете на банята са претъпкани с различни кутийки повечето от които са непознати. Етикетите бяха на езици, които не познавах. Отворих една за проба и вдишах гъста, пикантна миризма. Прилича на душ гел. Измих косата си с нещо, което я направи невероятно еластична, изучавах различни неща с интерес, търках кожата със скрабове и хвърлих топка сапун с аромат на малина във водата, която веднага пусна куп мехурчета и спиращ дъха аромат. Видях всичко това за първи път ...и му отделих два часа.
Лежах изпъната в джакузито с маската на главата, когато вратата на банята се отвори. Кратък момент на паника, плиснах вода, без да знам къде да се скрия и пяната плисна през ръба.
„Е, дойдох да те измия“, ухили се злобно Стела на прага, обичаше да ме вижда уплашена. Сърцето ми почти изскочи. - Излез. В шестата битка те казаха да дойдеш. Ще те приготвим.
- Битката?- Попитах.-
-Боже, колко си бавнаа-, приближи се Стела, ядосано удряйки с токчета по плочките, пусна душа и над главата ми. - Септември е навън, пикът на сезона е при нас. Битките се провеждат всеки уикенд. Всеки месец се обявява нов победител.
Тя ми подаде халат, когато излязох от ваната и се избърсах с мека кърпа.
- А кой се бие? Спортисти?
- Кога, как - вдигна рамене Стела. - Атлети, роби. Всеки може да опита. Наградите са добри, можеш да получиш пари или желание. Равил, например, често се биеше преди, докато не се контузи ...
— Вярно ли е, че е женен?
— Да — понижи глас тя, сякаш се страхуваше да не бъде чута. — Даяна видя ли жена му, врана с квадрат? Равил се бори да получи желаното.. Той даде печалбата на собственика, Звяра, в замяна поиска разрешение да се ожени ... Такава любов ...
В гласа й имаше завистлива мечтателност. Вече разбрах, че пред свидетели Стела не е склонна да разговаря, най-важното, да изобразява послушно и скромно момиче. Без да споря, облякох бельото, което беше избрала: този път черно, облякох рокля, уж, че я харесвах. Беше червена рокля, подобна на вчерашното „чорапче“, само че по-широка. Носеше и чорапи, като вчера, но без жартиери. Тогава бях гримирана от вече познатата азиатка. В присъствието на непознати Стела ставаше по-строга и бърбореше по-малко.
— Ще дойде ли Руслан да се бие? – попитах, когато отново останахме сами.
- И двамата ще дойдат. Те винаги присъстват, ако залозите са високи или има някакви недоговореност сред зрителите. Така че не ме гледай — намръщи се Стела. - Последния път на срещата, считай, че нямаше никой. Вечерта всички известни хора на града ще се съберат в клуба ... ...
- Битките ни са жестоки и всеки обича кръв. Те винаги пълнят клуба.
В десет без шест Стела ме постави пред огледалото, предлагайки да оценя гледката.
-Красива си“,- неочаквано се усмихна тя и хвърли обувките ми пред мен. – Обуй се.
Приклекнах, за да закопча каишката на глезена.
Тя отново ме погледна в огледалото. С този грим, нови дрехи и шикозни лачени обувки изглеждах... различно. Никога преди не съм се чувствала красива. Никога. Винаги съм била ъглова тийнейджърка, която е била тикана от втория си баща. Момчетата ме игнорираха. Когато пораснах, нищо не се промени. Ако бях красива, нямаше ли да го знам?
Изправих се, гледайки си и аз отражението..
Сега изглеждах по-светла, по-зряла. Но вътре, под пластове гланц, лак, козметика, чужди тоалети и маски, бях едно уплашено момиче, което искаше да види майка си.
-Красива си!
Стела скръсти ръце на буйните си гърди, оглеждайки ме, сякаш се опитваше да разбере нещо.
-Може би Руслан ще те оцени- въздъхна тя. - Би било хубаво ... Може би ще промени решението си ...
- Преосмисляне на какво?
— Нищо — махна тя с ръце. Време е да тръгваме, Лили! Не е хубаво да се закъснява за битка, момчетата ще са недоволни. Равил! Отведете я!
Стела избърбори твърде много.Да промени мнението си за какво? Какво е решил той за мен?
Една леко сбутване ме стресна, но лицето на блондинката беше каменно и непревземаемо.
— Гледай в краката си, Лили — промърмори Равил.
Тръгнахме към асансьорите.
Този път слязохме не в залата, а в мазето, превърнато в арена. Стела беше права –всичко беше разпродадено. Шумът ме оглуши. Битката на арената зад телената мрежа още не беше започнала, но всичко наоколо беше пълно с хора. Погледнах нагоре: над нас бяха надвиснали балкони. VIP ложи, предполагам. Отивахме там. Като се огледах по-внимателно, разбрах, че това очевидно е залата на първия етаж и сутерена, проектирани в специална зона.