Господи, какво казва?
Светлина ме удари отново и Руслан вдигна ръката ми.
С последни сили вдигнах очи в мълчалив въпрос: мене ли ще дадат? Мен? За съпруга? Но Руслан победоносно погледна в залата. Тълпата ревеше, а в слепоочията ми всякаш удряха чукове.
Изведнъж Звярът се втурна към него и сграбчи брат си за гърдите.
- Какво правиш?! — изсъска той през зъби.
Оказах се между тях и се опитах да отстъпя.
Руслан дръпна ръката си, гласът му се разнесе из залата, но аз едва различавах думите. Очите ми се завъртяха назад и се строполих в мастилен мрак.
Глава 5
— Хей, момиче... О, идва на себе си!
Дрезгав женски глас нахлу в реалността ми заедно с острата миризма на амоняк. Главата ми изпука. Поех си дълбоко дъх и седнах, предпазвайки се от заобикалящите ме фигури с ръка. Закашлях се , гърлото ми беше пресъхнало.
— Спокойно — същият глас. -Това е просто припадък от недояждане- пред погледът ми,който беше замъглен- се появи жена в бяло палто - видях силует с шапка на късо подстригана, руса коса. -Изобщо ли не я храните? Само кожа и кости.
- Здрава ли е?
Изглеждаше, че Звярът питаше. Отворих наполовина очи: Равил стоеше до медицинския шкаф в края на стаята. Той ме е довлякъл,защото припаднах и са ме завели на лекар Огледах стаята, подобна е на всички пунктове за първа помощ.
- Как си, малката?
Погледнах жената. Погледът й е съсредоточен,но безчувствен,като на хора,които са видели много. Беше около петдесетгодишна със сухо, почти момчешко телосложение, дълбоки бръчки на челото и мила усмивка. Дали има знак или не, тя не се вижда под ръкава на халата. Тя се усмихна малко по-широко и аз видях красиви бели зъби.
- Боли ли те главата,казаха,че си я ударила. Двойно виждане?
-Боли ме главата, всичко останало е наред“-внимателно свалих краката си от дивана.
Докторът се обърна към Равил:
- Кажи на Руслан, че всичко е наред. Върви, аз ще се оправя сама.
Той се поколеба.
-Знаеш че, тя е в безопасност с мен.
Бодигардът излезе и аз въздъхнах, опитвайки се да се съвзема.
Беше неудобно в тази тясна рокля и ми беше трудно да дишам. Изпитвах страх след думите на Руслан. И излъгах лекарката- не ми беше добре, но по-скоро от нерадостната перспектива - все още не ми е известно нищо с подробности.
— Казвам се Ирина.
Тя се протегна към чашата чай, покрита с кифла. Вероятно нейната вечеря. Ирина ... запомних я - Вика беше изпратена при нея. Това е лекарката, обслужваща бойците на ринга.
Заслушах се: дали битката продължава още или свърши?Ще бъде ли обявен скоро победителят?
Стана ми изведнъж студено. Звярът си го каза: ще свършиш в леглото с брат ми или с мен. Не знаех, че има и други мъже в списъка. Защо правят това?
- Какво ти е ? От какво си уплашена? — попита тя. - карай по-спокойно! Моята медицинска препоръка! Пий чай и си пореви! Какво искаш? Да се прибереш или какво?
Лесно й е да каже: успокой се. На нейните петдесет вече нищо не е страшно.Поклатих глава, опитвайки се да не заплача.
- Руслан каза, че ще ме даде за жена. За боец.
Гласъ ми прозвуча някак си изненадано, като на някой друг. Неуверено и въпросително, сякаш питах: случва ли се?
- Руслан ли каза така?
- Да
Тя стисна устни и остави чашата, но аз продължавах да се притеснявам от това,че не знаех, че ще има и други мъже в списъка. Защо прави това?
-Първо се бият само роби-, обърна ръката ми тя и се увери, че няма белег на робство-все още. Бият се като дяволи,защото няма какво да губят-само евентуално жалкият си животец.... Ти си дъщеря на Девин, но това е прекалено ... Какво му става? ..
Исках да кажа на тази жена истината. Че баща ми не ме иска и може да съм мъртва, ако това се разкрие. Спомням си как Звяра заплаши да нахрани с Вика кучетата, когато разбра, че е безполезна.
Вероятно съчувствието се дължеше на нейната възраст - тя беше подходяща за мен като майка и до нея се чувствах сигурна. Отдавна изгубено чувство. Пепел ми на езика.Но тя не ми е майка, тя няма да ме защити. Всичко ще каже на Руслан. И така имам шанс само за един месец , когато ще се опитам да избягам или да намеря друг изход.
— Къде е Звярът? -Краткият ни разговор на балкона не ми излизаше от главата.
— Господи… — намръщи се Ирина. — за какво, по дяволите, ти е той? Не му се навирай сама в ръцете.. Няма по-добър боец от него. Един роб няма да те нарани много, мога да ти го гарантирам, разбираш ли? Те и на ринга са по-сдържани. Но Кирил е неконтролируем.. Повярвай ми, видяла съм много.
Лесно повярвах, щом я погледнах в очите.
Изведнъж вратата се отвори и влезе Вика .
- Спешно Ви викат на ринга! — изтърси тя. -О, Лиля… Какво правиш тук, всичко наред ли е?