Опрях ръце в гърдите му,които бяха като желязо-явно много тренира,бегло си помислих,преди да му изкрещя:
-Не пипай!.
Но мощното тяло, подобно на таран, лесно преодолява съпротивата. Звярът само се наклони. Миришеше на нещо пикантно. Сладък дъх премина по устните ми. Дишаше сякаш ме искаше. Но когато заговори, гласът му беше стоманен.
— Провокираш ли ме ?— дрезгаво каза той.
Звярът говореше по-тихо от обикновените хора. Бавно, сякаш знаеше цената на всяка дума. Сграбчи гърлото ми, покри устата ми с ръка и я стисна.
-Не се притеснявай, разбра ли? Кимнах, докато пръстите му смачкаха челюстта ми. Баща ти ни е длъжник. Затова ме изпратиха за теб. Млъкни и не се съпротивлявай.
Нямах време да кажа, че нямам баща.
На устните ми вече имаше лепкава лента, няколко кичура коса се бяха промъкнаха под нея и плътно залепнаха за устата ми. Той ме обърна и ме обви с ръце. Откъсна ме от земята като перце и ме хвърли на задната седалка на пикапа.
Претърколих се на една страна, потъвайки в седалката. Молещите ми очи не предизвикваха никакви емоции в Звяра.
- Лежи тихо - обърна се той зад волана и ме наметна с одеяло, което миришеше на нещо люто.
Извъртях се , но не можах да се отърва от одеялото. Безпомощно се огледах, не можех да дишам през устата, а миризмата на подправката ме гъделичкаше в носа. За какъв баща говореше? Изпитвах плаха надежда: може би ме е объркал с някой друг?
Пикапът потегли.
Ревът на двигателя, плюс Звяра пуснал силна музика - ме оглушиха, прилошаваше ми при всяка неравност. Сърцето ми биеше като лудо. Вместо да се тревожа за себе си, си помислих за Вик: случайно ли е, че бяхме отвлечени една след друга?
Колата спря и музиката спря. Дишах предпазливо, повдигайки глава - чаках Звяра да ме качи на рамото си и да ме отнесе до леговището.Вратата на пикапа се отвори... Силни ръце ме сграбчиха и право през вратата на сградата,пред която бяхме спряли.. Изглежда вече сме в клуба. Въздухът стана застоял, музиката тътнеше, но бързо заглъхна - пренесоха ме горе, далеч от залите. Не ме водеха ,а носеха и усещането не беше приятно. Започнах да рева от безсилие и страх.
- Донесох я.
Хвърлиха ме върху нещо меко — легло? Потрепнах и започнах да се гърча. Наоколо се чу мъжки смях. Като уплашена котка млъкнах и се сгуших в леглото, когато някой дръпна одеялото,с което бях завита от мен.
2 глава
Глава 2
Светлината прониза очите ми.
Бях като оглушала. Огледах се бързо, като мишка в капан: хората наобиколили леглото и изучаваха плячката на Звяра,която се оказах - аз.Пропълзях до горната част на кревата, далеч от тях.
Звярът ме погледна безизразно.
Вляво от леглото, до прозореца, стоеше някаква много интересна двойка - мъж и жена. И двамата са на около четиридесет години. Тя приличаше на врана с драматична черна коса с дължина до раменете, орлов нос и дръпнати надолу очи. И той е избръснат, със сухо ,жилесто телосложение, и дваматаоблечени в кожени дрехи. Присъствието на жената беше малко успокояващо, въпреки че тя гледаше право през мен и с напълно студен поглед.
-Ще кажа на Стела да влезе- каза тя, поклащайки бедра, облечени с черни на цвят дънки, и излезе през вратата ,а аз останах сама с мъжете.
-Руслан ще бъде доволе-каза накрая този, който ме гледаше най-дълго.
Той застана от другата страна на леглото, сякаш това беше неговата спалня. Докато не проговори, мислех, че Руслан – съсобственик на клуба и брат на Звяра. Костюмът му е твърде скъп и изглежда уверен,но...
-Кажи на брат ми,че аз я донесох.
Мъжът ,който беше облечен по-стилно си тръгна. Звярът размени многозначително погледи с плешивия - сякаш водеха мислен диалог.
- Ще я пазиш и защитаваш.
Кого да защити - и най-важното, от какво? Мен ли? Когато плешивият мъж се накани да излиза,аз го проследих с погледа си, а после и към затворената врата. Не исках да поглеждам Звяра. Останахме само той и аз- сами.
Той се засмя, сякаш беше прочел мислите ми и каза:
— Приготви се за нашата вечер.
И също си тръгна, а аз се похлупих с лицето надолу във възглавницата, издишвайки напрежението си.. Лявата ми ръка трепереше силно. Насилих се да се изправя и да се огледам. Стаята беше просторна - по-голяма от целия ми апартамент. Изглежда като спалня, съчетана с всекидневна. Шикозно легло под черен балдахин, диван за гости, красива двуетажна маса от черно стъкло със сребрист кант ... На него стоеше порцеланов чайник, бяла чаша и чиния с няколко сладкиша. Те моментално грабнаха вниманието ми.Отдавна не съм яла, особено такива сладки неща.. Никога не сме имали пари. Големите кексчета в глазура с цветни пръски изглеждаха скъпи, вкусни - като от френска сладкарница. Сигурно са били изпечени тук, в Авалон… Господи, как ухаеха — така вкусно, пълни с живот.Станах и се загледах във вратата, но зад нея беше тихо. Изправх се и, грабнах кексче и след това внимателно натиснах дръжката на вратата. Заключена. Отхапа от едната, а другата увих в салфетка и я скрих под сатенената покривка.В чайника имаше горещ чай - наскоро го бяха донесли. Не пипнах чая, но реших да изям тортата. Просто не можех да спра - вкусът беше невероятен. Отидох до прозореца и разбрах къде се намирам.Авалон.