Прозорците гледаха към задния двор. Навсякъде имаше неонови надписи с името на клуба. Пурпурен, лилав неон светеше в тъмното. Дръпнах се и разтресох прозореца, възнамерявайки
да изляза и да избягам, но се отвори само процеп за вентилация отгоре.
„По дяволите“, промърморих, задавяйки се с кексчето си.
Въздухът от вън навлезе в помещението , твърде чист за града. "Авалон" беше в покрайнините му.Зад клуба започваха хълмовете, обрасли с гора. Септември беше в разгара си: хрускаше под краката-с ароматни листа, димяха огньове. Във въздуха, като невидим воал, се разстила есенният хлад. По дърветата примигваха светлини. Ако бях избягала, щяха да ме намерят в гората само с кучета, но колкото и да се опитвах да разклатя крилото, нищо не се получаваше, само вдигах излишно шум..
Изведнъж в ключалката се завъртя ключ и тя се отвори със замах. Едва успях да отскоча от перваза на прозореца.В стаята влезе висока жена. Странно лице, боядисана руса коса. Беше на около тридесет и пет години, но толкова повехнала, сякаш беше минала през войната. С големи гърди - размер пет, не по-малко, но с кльощави бедра. Беше облечена в бежова рокля-калъф. Тя скръсти ръце с дълги, остри, червени нокти на гърдите си и ме погледна с опустошителен поглед.
— Аз съм вашият стилист — каза тя рязко.
— Моят стилист?- Уплаших се, като си спомних слуховете за отвлечените момичета. Ще бъда ли облечена в бикини и ще ме карат ли да танцувам около пилон? Сърцето ми прескочи един удар. Свих рамене, преструвайки се, че ми е все тая .
-Да-, потвърди тя, че съм чула правилно. -Изпратиха ме да ти взема дрехи за излизане вечерта.
Същата Стела? Не посмях да я попитам за името.
- Трябва ли? Не мога ли да остана тук?
-Страхувам се, че ще останеш дълго,тук- тя стисна твърдо устни и ме заобиколи.
Обръщайки се, гледах с досада как тя подрежда дрехи и бельо на леглото.
-Мръдни се, краво- добави тя. - имаш само пет минути да се облечеш. Сега ще дойдат при теб гримьор и фризьор ... - тя ми хвърли неприятен поглед и разбрах,че не ме харесваше . -Ако няма време, ще си отидетш, както си.След час трябва да си в долната зала, иначе Руслан ще ми откъсне главата ... Приготвих две рокли, избери,която искаш.
Тя дори не се обърна с гръб, а стоеше със скръстени ръце. Тя предложи да се преоблека. На китката на лявата ръка на Стела забелязах или татуировка илинякакъв белег, и се намръщих, опитвайки се да видя по-ясно. Вече си личеше,че е от изгаряне ...
— Какво зяпаш? — изръмжа тя.
-Н-нищо“, измърморих аз, обезкуражена от агресивния отговор.
- Побързай!
Гледах нещата без интерес.Черната рокля, лъскава, беше тясна, като ръкавица. И стилът й е такъв. Дръпнах плата – разтегля се.. Представям си колко плътно ще приляга на кльощавата ми фигура. Отдавна съм като скелет. Роклите не ми харесаха. Твърде смели и откровени.
- Защо е това? — попитах плахо.
-Собственикът не ми обяснява желанията си, а аз си върша работата. Облечи се. Ако не, ще извикам Равил, ще те преоблечем насила.
-Добре…- измърморих.
С досада хвърлих дънките и дръпнах "ръкава" върху себе си. Оказа се,че е вярно. Материята е стегната, но разтеглива като втора кожа. Гърдите ми бяха сплеснати, а костите на бедрата стърчаха. Аз не съм Монро и мисля, че едно момиче не бива да показва прекалено от себе си.
— Не — това също не се хареса на Стела. –сваляй я и да видим другата...
С облекчение съблякох тоалета - някак неприятно ми беше, синтетичен. Втората рокля също е черна и прилепнала, но от дантела. Тя пък не ми хареса, че прозираше.
— Сложи малко бельо отдолу — нареди жената , потропвайки раздразнено с петата си.
Тя насочи пръсти по посока на леглото. Имаше някакви чанти и пакети, в началото дори не разбрах какво да правя с тях. Жената щракна отново с показалецът и палецът и помогна да се разопаковат. Гащички и сутиен от гладка бежова материя, нюансът е съобразен с кожата. Целта на това бельо не е да изпъква, а да създава илюзията, че съм гола отдолу. Роклята беше съчетана с черни чорапи с червен ластик. Курвенско според мен?Настроението ми моментално се влоши.Определено тя не ме харесваше. Имаше аурата на уверена жена, но се държеше така, сякаш щеше да излети, ако „собственикът“ не хареса резултата от нейната работа. Облякох бельо, мислейки си, че може да има камери за наблюдение и аз така смело гърдите си на показ.