— Мога ли без чорапи?
- С чорапи.- какви само глупости. Прехапах устната си толкова силно, че почти я нараних. Сърцето ми биеше бързо и се тласкаше толкова силно в гърдите ми, сякаш Руслан вече късаше черната дантела ... Но какво общо има Руслан с това? Аз се съпротивлявах,значи не съм отредена за него тази нощ...
— Да повторя ли за Равил?
Покорно нахлузих чорапите , без да знам до къде. . Облякох дрехата, закопчах я, като си поиграх с копчето около врата си и седнха на ръба на леглото.
— Така е по-добре — ухили се Стела и извика. - Момичета!
Тя бързо излезе в коридора, каза нещо - там ли стоят и чакат? Млада жена от азиатски произход се втурна в стаята и бързо започна да налага грим върху лицето и шията ми.
-Седни така- изгука тя тихо и ме настани по-близо до прозореца. – Вечерен макиаж? За кого?
Въпросът не беше отправен към мен.
-За Руслан, нощен- кимна жената. - и по живо.
Ръцете на азиатката пърхаха като пеперуди, всяко докосване на хладните ръце беше безтегловно. Тя бързо ме изрисува. Обърнах се към огледалото и замръзнах. Кожата е станала безупречна, очите са гримирани с преобладаване на тъмни нюанси.
Гримьорката искаше да попита още нещо, но Стела така я уплаши че избяга. Нейното място беше заето от фризьорка.
- Вечерен стайлинг. За Руслан.
Те я слушаха и се отнасяха към нея с повишено внимание. Направи ми впечатление, че не е стилист, а по-скоро сводница. Бях облечена като кукла, според вкуса на клиента. В мен се промъкна подозрението , че тази жена се занимава с подготовката на секс робини за среща с клиент. Може би е приготвила така и Вика. Исках да попитам - за нея, но не директно разбира се, - гримьорката и фризьорката-дали са сресали и боядисали друго отвлечено момиче ... Но с тази лисица дори беше страшно да си отворям устата - само ще ме заплаши с Равил. Останалите служители изглеждаха уплашени, сякаш самите те бяха застрашени да се окажат на мястото на тези, които приготвят,ако малко дори се заинтересуват от нещо в повече..
Имах красива прическа. Стела се разхождаше, гледаше ме половин минута, сякаш се опитваше да отгатне дали външният ми вид ще подхожда на Руслан.
- Аня! — внезапно извика тя. - Ела тук бързо! Лицето й прекалено се откроява –блести!
Азиатка бързо влетя в стаята свила глава в раменете си.
- Глупачкее!- Стела изръмжа.
Аня само се усмихна любезно. Тя послушно приготви пудра и започна да попива челото ми с нея. Стела отстъпи назад, опитвайки се да оцени общата гледка. Накрая тя се засмя одобрително.
— Ще се обадя на Равил — реши тя. Той ще те отведе.Тихо изстинах от страх.
Стела щракна с топката отвътре на вратата и леко я отвори:
- Равил... Готова е.
Аня си опаковаше нещата. Тя носеше същият знак на китката си като кучката-сводница.
- Какво е това? - измърморих аз.
Тя ме погледна учудено.
— Марката на роб — тихо обясни тя. -Руслан маркира имущество си така-, прошепна тя, притискайки палитра със сенки до гърдите си, преди да си тръгне. Не се страхувай, ти си специална. Отиваш във ВИП секцията.
Стела се върна с плешивият мъж, когото вече бях видяла, когато Звярът ме домъкна.
-Време е-, каза тя и сложи черни сандали с удивително високи токчета пред мен. – Обувай!
Когато ги обух и се изправих, тя ме напръска със сладък парфюм.
— Успех — кимна Стела към вратата. -Равил е твоят бодигард, не си и помисляй да бягаш от него… Или ще те разкъсат кучетата или..., но когато те хванат, ще те накажат. Напред.
Равил ме хвана за лакътя и ме поведе към страната на завесата. Зад нея имаше врата, която не бях забелязала преди. По стените светеха слабо лампи, а надолу водеше вита стълба и сякаш водеше право към залата. Стълбите и стените вибрираха леко от нисък бас.
Започнахме да се спускаме. Хромираният парапет издаваше лек шум под дланта ми.
-Не се страхувай-каза Равил, забелязвайки, че колкото по-ниско слизам, толкова по-бавно вървя, и пръстите ми се свиха до белота.
Отворих вратата и се потопих в клубния живот. Тълпа танцуваше в тъмносинята зала, от време на време по нея се плъзгаше синкав лъч и хората вдигаха ръце. Музиката гърмеше, вибрираше и разтърсваше пода, танцуваше в тялото, сякаш го кандардисваше: хайде и ти танцувай !Носеше се силна миризма на парфюм, пот и цигари. Светът на бушуващия клуб ме накара буквално да застана вцепенена на едно място. Не съм свикнала. От двете страни на вратата стояха два амбала. Един от тях докосна рамото на Равил, означавайки: „Следвайте ме“.