Равил ме поведе през тълпата.
Клубният живот ме смая, но и някак си-премахна страха. Тук има толкова много хора, със сигурност нищо лошо няма да ми се случи ... Нали?
Той ме заведе до една самостоятелна стая. И когато посегна към вратата, на ръката му забелязах подобен знак на роб, макар и малко по-различен. Уловил погледа ми, той се ухили и около очите му се появиха лъчи на старчески бръчки. Не каза нищо.
-Влез- вратата се отвори пред мен, разкривайки вътрешността на стаята.
Скромна, дори бих казал, погребална атмосфера.Стени в черна коприна. В центъра на стаята има ниска маса, заобиколена от черни дивани. Скромна, дори бих казал, погребална атмосфера.Стени в черна коприна. В центъра на стаята има ниска маса, заобиколена от черни дивани. Няколко мъже… Но от всички присъстващи само Звяра ми беше познат. Е, поне едно познато лице.
Руслан се беше настанил на дивана. Веднага разбрах, че е той - другите стояха. Дори Звяра. Руслан се обърна, когато влязох и спрях на прага. Косата му е черна, а носът е леко орлов. Едър колкото брат си, само че вместо тениска и дънки, беше облечен в приличен костюм.
– Ела при мен, Лилия – протегна ръка той, като ме покани да седна до него.
Но аз не помръднах.Не ме е страх от този мъж. И не това ми направи впечатление. Ами мъжът, когото видях в дъното на стаята.
Какво става тук, мамка му?
Баща ми стоеше до далечната стена.Баща.Той се обърна и ме погледна. Треперех, забила нокти в дланите си, а той пушеше равнодушно, сякаш не се вълнуваше ни най-малко от срещата с мен. Почти същият като на екрана на телевизора, само по-нисък. Набит, в черен моден костюм и прическа като в стари холивудски филми.Дори не каза здравей. Изглеждаше, че в най-добрия случай съм някаква сервитьорка. Той пое дим от лулата си , после го издиша във вид на синкаво петно и заприлича още повече на гангстер.
– Лилия, седни – Равил ме поведе за ръка към дивана.
С удоволствие седнах. Очите ми бяха влажни, краката ми не можеха да ме държат, така че се свлякох върху скърцащата кожена тапицерия. Гледката на този човек ме порази.
— Да обсъдим ситуацията — предложи Руслан.
Човекът, когото майка ми наричаше баща, гледаше безразлично как Звярът седна до мен. Бях притисната между тях. Седнахме срещу него, трима в редица. Руслан със сурово лице, аз със сведени очи между тях в моята фриволна рокля и Звяра, излъчващ чувство за превъзходство.
- Защо доведоха момичето? – попита той накрая.
- Да ви напомня за условията на сделката.
- Спомням си ги.
- Но ми се струва – че не - Руслан му побутна чаша и я напълни с гъста зеленикава течност. Силна миризма на алкохол удари носа ми. - Взехте милиони от нас и надеждни хора казват, че сте ги инвестирали добре, но ще ги върнете ли?
-Измамил ли съм те някога, Руслан?
- Не. Разбира се, че не. Но казват, че най-малката ви дъщеря Корина е отишла да учи в Лондон. И вие търсите хубава къща в чужбина, нали?
- не вярвай на всички слухове.. Няма да закривам бизнеса тук и ще върна всичко навреме.
- Не се съмнявам - Руслан пръв изпи чашата си и премести втората към събеседника. Остават ти тридесет дни. Пийни с мен.
На лицето на бизнесмена се изписа скрито отвращение. Мислех, че ще откаже, но въпреки всичко „баща ми“ се приближи , усмихна се измамно, учтиво и излока порцията си.
— За сделката!
Руслан го гледаше без усмивка.
-Тридесет дни по-късно дъщеря ти ще бъде жигосна, ако не върнеш парите. Целият град ще знае, че дъщеря ти е моя робиня.
-Вярно ли е?- погледнах нагоре за да видя баща си... Ако все пак това не е лъжа и не е трик за хвърляне на прах в очите на кредиторите. Исках да погледна този, който напусна майка ми и мен.Той не ми обърна внимание, колкото и да се опитвах да го привлеча, той гледаше само Руслан. Изтръпнах от гняв. Какви милиони, за какво говори, когато дори не плащаше издръжка, и не ни и подхвърли парче хляб, когато майка ми и аз почти умряхме от глад? Тези милиони за мен са смешни! Когато по-малката ми сестра - Корина - както каза Руслан, учи в Лондон, а аз живеех и работех в бедните квартали.Копеле.Те дръннаха чаши, „бащата“ се пошегува, Руслан вдигна тост за сътрудничество и аз сведох очи. Омразата бръмчаше в ушите ми. Забелязах, че освен тях двамата, никой не участва в диалога. От страна на бизнесмена само имаше защита.. Равил застана зад Звяра, а самият той...Забелязах, че чисти под ноктите си с нож и ме гледа.Той се усмихна някак си недобро, когато улови погледа ми.
-Лили ще получи моята марка-, каза той тихо, сякаш само на мен, но другите млъкнаха и се обърнаха към него.