Той хвана ръката ми и целуна показалеца ми. После, сякаш искаше да го отхапе, прокара копринените си устни по него, поемайки го целия в устата си. С вик дръпнах ръката си от него като от муцуната на тигър.Сърцето ми биеше в гърдите като лудо. Сякаш наистина докоснах хищник през решетките.
- Успокой брат си! Звярът се засмя, блесна с бели и големи зъби.
-Не ни казвай какво да правим-, посъветва го Руслан. Правим каквото искаме. Ако не успеш за тридесет дни, ще я заклеймим заедно, разбира ли?
- По-добре, отколкото си мислите.
Той остави чашата си на масата и тръгна към изхода. Охранителите се втурнаха след него. Братята останаха във ВИП ложата, техните роби и аз... Все още не съм робиня. Чао. Едва сдържайки сълзите си, изтрих олигавения си пръст със салфетка. Татко няма да плати. Никога и абсолютно. Може да ме е споменал по една причина - да ме вкара в играта, за да притъпя бдителността на собствениците на Авалон, и по дяволите -ще го кажа на глас.
Тридесет дни. Имам тридесет дни, за да се махна оттук.
-Господарю, какво да правя с момичето, което доведе вчера? — попита Равел.
Звярът се обърна объркано.
— Какво момиче?
-Блондинката, която взехте в девети квартал.
А ааа, тази…“- той се отпусна и посегна за чашата , хвърли няколко зърна грозде от кошницата с плодове в устата си. - Нямам идея. Обърках я с Лили. Казаха ми, че ще работи там. На задника, който ме подведе, ще му отрежа носа.
— Е, какво да правя с нея?
- Не знам... Ще я погледна по-късно.
Ставаше въпрос за Вики! Може би ще можем да се видим? Звярът отново улови погледа ми и се усмихна.
-Ще я жигосам- каза той на брат си. - Тя избяга от мен.
- Той ми е длъжен, на мен - не на теб -напомни му сдържано Руслан.-Добре, ще решим по-късно… Има време-, почеса той уморено челото си и въздъхна. - Заведи я горе.
-Вземете я-, подхвърли Звярът.-Ще дойда по-късно.
Глава 3
Когато вратата се затвори с трясък, паднах на леглото в отчаяние.
Стиснах юмруци, докато останаха кървави следи: пред очите ми беше лъсналото от пот лице на баща ми, а шегите му бяха в ушите ми. И сестра ми... Корина. Добре, разбира се. "Истинската" дъщеря.
Мамо, ти беше права!
Лежах и се задавях от сълзи, а пред очите ми изплуваха образи от миналия ми живот. Как викам на майка ми най-накрая да млъкне и да спре да нарича непознатия богаташ от телевизията- баща ми. Дори в училище, където всички бяха приблизително на едно ниво, се смееха на ботушите ми, които се разпадаха в движение. Бяхме бедни дори по стандартите на същия мошеник. В първи клас ни дадоха цял портокал в кафенето и аз шокирах всички, когато се опитах да го изям с кората. Подигравките на съучениците ме доведоха до истерия и разказах всичко на майка ми, когато дойде да ме вземе след час. С лице на сомнамбул тя слушаше учителя. Вече имаше кръгове под очите и синкави устни и винаги беше сдържана, доколкото я помня. Мисля, че вече беше болна. Тя не каза нищо, но на другия ден донесе един портокал и ми показа как се обелва. Оттогава тя се опитваше да купи нещо допълнително, когато можеше ...
И неговото грозно лице...
Скърцах със зъби от омраза.
Мама не беше луда и не лъжеше. Това животно наистина е баща ми. Няма да плаща, но какво е намислил тогава? Защо се получи този фарс?
Седнах, оставяйки мокро петно върху възглавницата от сълзите си.
Аз слушах гласът на Равил,който млъкна зад вратата.
Не съм яла нищо друго освен парчето торта. Все още имам второто кексче.
Ужасно ми се яде.Извадих го изпод възглавницата и разгънах салфетката. Малко смачкано, но нищо. Отхапах го .Така ми се искаше ми майка ми да е наоколо.
Чудя се дали вторият ми баща забеляза, че не съм се прибралa? Няма да отиде в полицията, това е сигурно. Като цяло го дразнех - особено след смъртта на майка ми и той ме използваше изключително като слуга, когато трябваше да се отиде до магазина, да измия чиниите или да почистя бъркотията след пияните му приятели ... мисля че той беше хвърлил око на апартамента на майка ми и аз наистина му се пречках за да го приватизира.. Той ме тормозеше по всякакъв начин..
Ключът внезапно изскърца в ключалката и аз изпуснах кексчето и то се разпръсна по пода. Клекнах, събирайки следи от сладкото престъпление, не можах да устоя - сложих трохите в устата си. Твърде вкусно за изхвърляне. Не изхвърлям храна...
Когато вратата се отвори, запълзях на четири крака, събирайки пръските. И дори този, който се появи на прага, не ме накара да спра. Пуснах последната троха в устата си, вдигайки поглед към Звяра.
- Гладна ли си? — попита той тихо.
Той се усмихна така , сякаш си мислеше за нещо неприлично.