-Не се притеснявайте, влезте-, повтори Равил, затръшна вратата зад себе си, но остана на прага.
И аз внимателно и леко ядосана, като котка, стъпила на мръсен под, минах през съблекалнята, покрай множеството жени от жени, облечени в пух и пера,блестящи от маниста и паети. Накрая стигнах до дивана близо до далечната стена.Вика, слаба, крехка фигура, лежеше в поза на зародиш, покрита с пухкаво одеяло от бяла вълна. Потръпна от страх, забелязвайки, че някой се приближава и я зяпа. Тя примигна неразбиращо и изобщо не ме позна.
- Вика... Аз съм Лидия.Лили!
Очите й се разшириха и тя прошепна името ми.
- Добре ли си?
Тя наметна пухено наметало върху кльощавите си рамене и седна. Беше облечена с нещо като полупрозрачна комбинация. Никога преди не беше носила това. А в това,което аз бях облечена -тя дори не ме позна. Русата, рядка коса е разчорлена. Има тънки и невероятно секси момичета, но когато погледнете Викуся, просто..ще извърнете недоволно поглед..
-Лили, не мога да повярвам!..
Отпуснах се на дивана и се прегърнахме. Тя избухна в плач, аз също имах сълзи в очите, но ми беше писнало да плача. Момичетата ни зяпаха, но бързо се върнаха към работата си: гримиране, обличане за предстоящият си номер.Съдейки по тоалетите, които си бяха направо неприлични,ясно е че съблазнават публиката.
- Какво ти се е случило?
Прошепнахме си. Равил стоеше далеч, думите потънаха в шум и смях.
-Звярът ме отвлече...-прошепна тя в ухото ми през горещи сълзи. – Сбъркал ме е стеб и ме държа в спалнята си, а когато разбра че е сгрешил-ме хвърлиха тук ...
- Направиха ли ти нещо?
- Все още не…
Това прозвуча трагично и уморено. Вика са я скрили от вниманието на другите в охраняваната съблекалня на жените, за да не я запомнят и да я изпратят да говори. Само че временно. Звярът, когато почти не я помнеше, обеща да я оцени и да реши какво да прави с нея. Вярно,отвлечена е пограшно...но няма да я пуснат повече.
Огледах се, прегръщайки Вика.
Момичета в лъскави бикини, с едва покрити в пайети сякаш направо върху кожата зърна, се събраха на изхода, който не бях забелязвал досега - или изхода към сцената, или към коридора, който щеше да ги отведе до дясната зала.
Красавица, облечена като Клеопатра, явно от друга стая, седна пред огледалото и запали тънка цигара, гледайки ни. Момичето беше безумно красиво: високи скули, плътни устни с идеални форми,толкова сочни, че загатнаха за едно нещо. Тялото и лицето са плътно покрити с нещо златисто-бронзово. Тя изглеждаше възможно най-екзотично.
Когато срещнах погледа й, той ме прониза до петите.. Имаше котешки очи: интелигентни и спокойни. Протегна се и на тънката й китка видях робският белег, но не можах да разбера чия е – на Руслан или Звяра.
Забелязвайки, че дивата ни гледа, Вика тъжно поклати глава.
Момичето се приближи, поклащайки стройните си бедра. Токчетата й бяха петнадесет инча.- --Казвам се Алина. Клеопатра предложи цигара, но аз поклатих глава. Вика неумело запали цигара от пламъчето,което й предложиха..
- Нова ли си?
Без да поиска разрешение, тя безсрамно седна между нас. Вече не обръщаше внимание на Вика и последната се успокои, а красивите очи на непознатата бяха обърнати към мен. Тя се държеше така, сякаш беше най-значимата в този бардак. Нагло хвана ръката ми и я обърна с дланта надолу, но дори мускул на лицето й не потрепна, когато не видя робски знак.
Отдръпнах ръката си. За тази грубост ми идваше да й издера очите..
Алина сценично име ли е?
Тя се усмихна загадъчно с пищните си устни и грациозно се изправи.
Тя се надяваше да види белег,подобен на нейният-прошепна Вика, когато момичето се върна на мястото си. -Не спори с нея и не се опитвайте да я нараняваш и с думи… Тя е тук…
Вика нямаше време да довърши. На рамото ми легна ръката на Равил и аз скочих, потискайки с мъка уплахата си.
-Лили…-Равил застана отзад.- Време е да се връщаме. Срещна с е се с приятелката си..
С Вика се спогледахме като уплашени котенца.
— Тя може ли да дойде с нас? Прегърнах я силно за раменете. - Ще остана един месец, а спалнята е просторна ...
-Звярът още не я е погледнал,за да реши какво да я прави.
-Моля те…-умолявах го...
-Не, да тръгваме, Лили- каза Равил учтиво, но непреклонно. Чудя се как се оказа тук?
Спорът беше прекъснат от самия Звяр, който се появи на прага на съблекалнята.
Момичетата утихнаха, Вика отново се сгуши на дивана на топка. Тя започна да трепери. Прегърнах я в отговор, опитвайки се да я ободря, но тя се втренчи в пода като преследвано живиотинче. От думите му зависеше какво щеше да се случи с нея.