Глава 1
- Къде е съпругът ми? - попитах, когато видях кой е влязъл в спалнята .
Това не очаквах от брачната си нощ.
Луксозната булчинска рокля с шлейф, в която стоях на прозореца, напълно ме окова. Не мога да избягам и да се скрия в тази рокля.
Остава да приема това, което ще се случи поне с достойнство.
Какво му трябва?
От този апартамент- най-добрият в "Авалон" - се откриваше романтична гледка-красив здрач.. Чаках съпруга си. Току-що се омъжих, отидох горе и зачаках брачната си нощ.
Мислейки за това, треперех от страх. Но нищо не може да се сравни с това,което изпитах като видях посетителят си.Нахлуващата тъмнина скри лицето му, когато отвори вратата. Но не ми итрябва да виждам. Познах го по миризмата на дървесен парфюм, по очертанията на фигурата. В черен костюм с бяла риза.Сам, незащитен. Може би охраната е в е в коридора.
Черна коса, леко орлов нос. Висок и здрав като брат си. Но от двамата само Руслан се облича като бизнесмен. Той се приближи и изражението на лицето му ме изплаши.Той ме хвана за рамото.
- Заминаваш с мен.
-Не разбирам…“ мислите се блъскаха в главата ми.
Подозирах, че вместо съпруга ми друг може да ме посети в брачната ми нощ - всички намеци бяха налице. Но фактът, че ще бъде Руслан ... Не очаквах това
Здрачът скри лицето му, когато отвори вратата. Но не ми трябва да виждам. Познах го по миризмата на дървесен парфюм, по очертанията на фигурата. В черен костюм с бяла риза.
- Заминаваш с мен.
-Сваляй булото…“ изръмжа той. -Казах да свалиш този парцал, искам да ти видя очите!
Той грубо издърпа фибите, които го придържаха, към косата й и воалът отплува на пода. Изкрещях от болка. Руслан хвана лицето ми в ръцете си и го стисна. Отблизо очите му бяха едновременно яростни и спокойни.Не като съпругът ми, когато се биеше на ринга.Руслан е бесен, но не си е загубил ума.
-Аз съм този, който решава кой ще бъде твоят съпруг! Разбираш ли ме? Аз решавам всичко тук!
Той ме хвана за ръката и ме измъкна в коридора.Сбърках, нямаше охрана.Той е сам.
-Руслан, моля те, недей…-изхленчих, присядайки.
Къде ме влачи и защо - не знам.
Тропаме по стълбите и привлякохме вниманието с шумът си... В края на коридора се появи разтревоженият ми съпруг. Скорпионът е планина от мускули, която ще спре Руслан, ако поиска. Ако. Това е основната дума.
- Какво правите? — изръмжа той.- Къде водите жена ми?
- Махни се от пътя ми!
-Нямаш право да я докосваш. Пусни я! - той улови ръката на Руслан, с която ме държеше и стисна, принуждавайки го да разтвори пръстите си.
Не знам за битка, но очите, упорито стиснатите челюсти, всичко казваше, че той не възнамерява да ме оставя да ме отведът..
— Казах да се махаш!
Развиках се, когато видях, че Руслан извади пистолет изпод якето си и го насочи към гърдите му..
- Не! Какво правиш!- Изкрещях, когато той стреля.
Скорпионът се блъсна в стената, притискайки ръката си към раната на гърдите си. Той погледна към окървавената длан, после към мен. Виковете ми бяха прекъснати от още няколко изстрела в тавана. Пространството пред нас се разчисти - хората разбраха, че собственикът на клуба няма да се шегува.
- Марш от пътя! - излая той и ме повлече като непослушно куче за нашийника.
- Не!- Огледах се, опитвайки се да видя какво се случва.
Скорпионът, който гледаше след мен, се плъзна по стената, оставяйки широка червена ивица.
-За какво?..“ От очите ми бликнаха сълзи.
Без да ме слуша, Руслан ме измъкна на улицата. Той въздъхна дълбоко, от устата му излизаше пара. След изстрелите в затворено пространство ушите ми са заглъхнали. Той хвана лицето ми и ме придърпа по-близо до себе си. Извика нещо. Видях само оголена от гняв уста и треперех от страх.
- Прави каквото ти кажа-! Най-накрая чух. -И всичко ще бъде наред с теб!Разбра ли?
Аз кимнах.
- Разбра, нали?
-ДдДа…- изтръгна се от мен- идвайки на себе си. Да, Руслан не ме разтърсвай...
Навън беше студено, есенно време и това ме опомни.
Погледнах назад към клуба, но никой не бързаше да помогне.Те няма да се намесват. По дяволите, никой няма да се опита да го спре!
Руслан ме завлече до ВИП паркинга. Само той, брат му и специални гости паркираха тук.Всичко е пълно с готини коли.
Прегърнах раменете си: в рокля от тънка дантела и прозрачни тъкани ми беше безумно студено. И не само от студа треперех. От споменът за съпруга си също ... Тревожно наблюдавах Руслан: той заобиколи новия тъмносив мерцедес, щракна алармата и отвори вратата.
- Седни! - бутна ме в салона, вдигна шлейфа и го хвърли на топка в краката ми.
Все още гледах тъмните прозорци на апартамента, където Звяра обичаше да се мотае. Ако някой може да помогне, само той. Вече никой дори няма да се опита да спре Руслан.