Всичко е изпълнено със сива светлина: на небето се събираха облаци. Изглеждах странно в ризата му тук - твърде домашно.
Руслан спря, пъхвайки ръце в джобовете си. Сутрешната четина добавя бруталност към външния му вид. Млад е, безсънната нощ почти не се е отразила на вида му - само по зачервените очи и подутите клепачи си личи, че е уморен.
— Защо се интересуваш от случилото се снощи?
Вероятно е свикнал с други жени. Те не задават тъпи въпроси, не се интересува от нищо друго освен от прищевките си и от нов пръстен на пръста си. Те не задават въпроси и се усмихват неопределено.
Баща ми има същите спътнички.
Всички те са красиви: актриси, фотомодели. Имат безжизнени лица и пресметливи очи. Майка ми трудно се е вписвала. Може би затова тя умря в резултат на това. Трудно е да оцелееш в басейн с акули.
-Искам да знам какво се случило снощи...
— Тревожиш ли се за Звяра?- Той леко присви очи.
- Къде е той?
- Не знам. Не ми пука за Звяра, Лили. През нощта намериха осиновения ми син Ник.
- Ник? - измърморих, зашеметена. - Какво за него?
Забравих за Ник ... И така, това е вторият човек от онези, за които Руслан ще се вдигне през нощта. Или може би е единственият?
- Бил е жестоко бит. Той е в реанимация. На дланта си той е записал новия ми номер,благодарение на което бързо ме намериха. Отишъл в болницата без документи, съблечен, в безсъзнание. Не се тревожи за Звяра. Той е в състояние да се грижи за себе си.
След последните думи се срамувах, че толкова откровено се притеснявах за здрав човек, силен, въоръжен, с такава репутация, че малко хора биха се свързали с него. Никита още нямаше двайсет, той е глухоням и абсолютно приятен човек - нищо общо с осиновителя си.
Сега е ясно какво прави Леонард тук от сутринта.
Руслан имаше затворен вид - както винаги. Но ако не му пукаше, нямаше да избяга през нощта.
- Наистина съжалявам. Кой го направи?
— Още не знаем— каза Леонард от вратата. Появи се с поднос, върху който стоеше самотна чаша кафе.
Чудя се дали най-известният бандит и копеле в града нямаше нищо против да сервира кафе? Все пак е с пагони и е мъж.
Леонард нямаше нищо против,нито от моето присъствие, нито от тежкия поглед на Руслан. Той се обърна и видя как следователят слага кафето, захарница на масата и разстила салфетка.
-Разбрах, че Ник се прибирал сам. Охраната, противно на инструкциите, го оставила на завоя, за да спести време, визуално проследила, че е завил в двора, и си е тръгнала.
Руслан въздъхна гневно - дори гърдите му се свиха.
— Бил е нападнат в сляпата зона. Били са трима, единият попаднал в полезрението на камерата, когато бягал. Опитваме се да го намерим . Мисля, че баща ти се опитва да се само разправя със семейството ми.
- Баща ми?..
— Деветдесет и девет процента съм сигурен.
Логично. Руслан се изплю в лицето му, обявявайки срамна сватба, след което взе булката насила. Не му пука за необичаната му дъщеря, разбира се, но няма да търпи подигравки в лицето. Наредил е да се справят с Ник за предупреждение.
Много смел. Много.
Не знаех как Руслан се отнасяше към осиновения си син, дори не съм ги виждала заедно. Звярът каза, че Ник се присъединил към клуба, когато сиропиталището за деца със специални нужди са го затворили.. Момчето събирало остатъци от кухнята. Руслан го е приел, Ник пораснал: сега има апартамент, работа в счетоводството, собствена кола с охрана и готово бъдеще - не е зле за глухонямо дете от приют. Някои са късметлии.
Руслан не задаваше въпроси, така или иначе всичко му е ясно.
Той се разхождаше из офиса, очите му се стрелкаха към мен. Колкото и да се оказва встрани случилото се имаше отношение към мен... Покрит се с лепкава пот, от страх, че за Ник ще ме компенсират.
- Намерете изпълнителя. Трябва да е жив.
-Да, шефе“, усмихна се Леонард отвратително, когато Руслан обърна гръб-не посмя да се усмихне в лицето на собственика - Мога ли да вървя?
— И разбери къде са нещата му. , - отговори собственикът на Авалон.
Едва когато полицаят си тръгна, той си позволи да седне на един стол и да вземе чашата си . Стоях, без да знам къде да се настаня, и го гледах как уморено гълта кафето. Цяла нощ на крака - иска да спи и вероятно трябва да си легне скоро. Само да не се опита пак да ме натиска.
Руслан изпи напитката на един дъх - чашата беше малка, и стана.
-Да вървим, Лили. Направи ми масаж.
Глава 5
Отиде в спалнята.
Той свали якето си по пътя, ремъците на кобура веднага ми се натрапиха в очите , призовавайки за атака на задушаващ ужас.
Не се страхувах от самите оръжия, а от спомените. Начинът, по който Руслан вчера застреля човек и не трепна. В спалнята той разкопча коланът с пистолетите си, а след това и редицата копчета на ризата си. Имаше привлекателен вид. Би било много интересно бавно да съблече булката, но сега аз съм почти гола,оскъдно навлякла негови дрехи. ... Но погледът му беше далеч от еротични мисли. Той се съблече, но някак си без участие: не мислеше за секс, а просто се отървe от дрехите си.