Той е по-лош, отколкото си мислех.
Напълно жестокият човек не плаши толкова много, колкото този, който прощава и наказва по свое усмотрение.
Защо изобщо е осиновил детето? От съжаление? Запознат ли е с тази концепция?
Страхът ме разболя. Лесно може да ме остави вързана завинаги - само веригата ще удължи, за да стигне до прозореца.
Точно в тази да спалня раждам децата ни.
-Обещавам.” Облизах устни. - Няма да избягам ... Ръцете ми бяха много изтръпнали, бях гладна,жадна ... Не исках да преча на съня ти, Руслан ...
Той ме погледна студено.
Ключът от белезниците беше на шкафа и Руслан го бутна, когато взе телефона.
-Трябва да се обадя в болницата.”- Лицето му помръкна, когато си спомни осиновения си син. -Седи мирно, Лили... Здравейте…
Разговорът беше кратък, Руслан научи какви са новините от реанимацията. Ник още не се е възстановил.
Не бяхме приятели,с момчето, но като че ли се разбирахме.
Ник също може да се застъпи за мен - само че той е в кома.
В апартамента имаше сигнал от вратата. Първоначално не разбрах какво е - не прилича на обикновен звънец. И тогава ми просветна: има нещо общо със системата за сигурност.
-Кой е по дяволите?“, изръмжа Руслан и затвори разговора.
На екрана се появи снимка, видях, че е изглед от камерата.
-Като че ли това не беше достатъчно“, засмя се той агресивно, стисна телефона в мощната си ръка и се изправи рязко.- Мечтата ти се сбъдна, Лили. Звярът дойде.
Глава 6
Очаквах с нетърпение това... Надявам се, че Звярът може да помогне.
Но сега ме е страх.
Амиии,ако се споразумеят и Звярът ще ме остави с него?
Апартаментът е твърде голям, за да се чуе какво си говорят. Руслан си обу панталона и излезе, но ключът от белезниците остана на шкафа.
Опитах се да посегна с ръка, после с крак, неловко го преместих с върховете на пръстите си и той едва не падна от шкафа. Но вече е по-близо. Достигнах го.
Грабнах ключа, като почти разкъсах сухожилията на свободната си ръка, толкова силно се разтегнах.
Чу се шум в коридора.
- Спри! .. - изръмжа Руслан.
Звярът сякаш обикаля стаите една по една.
— Лили! — извика Звярът.
-Кирил, тук съм! Извиках.
Пръстите ми трепереха, докато се опитвах да вкарам ключът в ключалката, но той само драскаше наоколо. Сълзи в очите ми,пречеха да се съсредоточа.
Още не бях отворила белезниците, когато Звяра се появи на прага на спалнята.
Обърнах се, ридаейки.
Дръпнах китката си, показвайки, че съм окована и не можех да направя нищо - само изревах. И така всичко е ясно.
Не съм го виждала цяла вечност.
Помня добре само деня на погребението. Валеше, миришеше на есенна мокра гора, изпратихме неговия подчинен и тогава Звярът метна коженото си яке на раменете ми, прекарвайки ме през гробището и след това се целунахме в колата.
Спомних си миризмата на кожа, аромата на неговия парфюм, на есен и дъжд.
Сега Звярът миришеше по същия начин.
Дънките бяха на тъмни петна. Същото кожено яке, мокро и лъскаво. Руса коса беше полепнала по слепоочията и хлътналите бузи - беше подгизнал от дъжда. Светли очи, вперени в мен. Устните, винаги излъчващи фино чувствен секс - се изкривиха, сякаш нещо го вбесяваше. Той дишаше тежко.
На лицето има пресен разрез.
Ама е жив и здрав.Погледът му се плъзна по моята фигура, по разрошената коса и по пода към разкопчаната риза на Руслан. Той знае, че прекарах нощта тук. Очите му се присвиха, погледът му ме изгаряше като с острие. Много болезнена гледка.
След това в спалнята влезе Руслан.
-Обясних ти всичко, братко“,-той го погледна самоуверено,както беше невъоръжен, но не по-малко опасен .Преди три месеца. Дъщерята на Девин е моя. Не се захващай с нея! - изрече рязко последната фраза, сякаш забиваше пирони, - Със своите игри!
Звярът стисна напрегнато челюсти.
-Давам ти Алина“, продължи уморено Руслан.- Вземи всяко момиче. Но тази е моя, братко.
Кирил погледна през рамо, към брат си.
Голям и плашещ, Звярът приличаше на ръмжащ, готов за битка тигър. Вените на врата изпъкнаха, юмруците се свиха. Беше бесен. Мислех, че ще попита за снощи. Не трябва ли: Разплакана съм, съблечена. Но той не задаваше въпроси.
Пристъпи към брат си и го удари с юмрук в лицето.
— Аз не съм ти брат! — извика той.
Мощен юмрук удари долната част - или носа, или устните. Жесток и нещадящ – Кир не го пощади, наби го сериозно. Руслан се отдръпна и покри засегнатото място с длан. Никога няма да забравя погледът му изпод вежди, пълен с неприятно удивление и неприкрита агресия.
Не очакваше нападение.
И Звярът не искаше това.
- Измет!- Кирил се изплю. - Ти я прецака!
Когато големият брат махна ръката си -кръвта бликна по брадичката му, потече в устата му. Мислех, че ще каже истината. Но Руслан мълчеше.