Нека мисли, че съм била изнасилена.
Или може би жестоката му дума "измет" в устата на брат му го отрезви.
Той блокира следващия удар и те се впуснаха в бърза, ожесточена битка. Той беше наранен от думите на Звяра - вижда се по лицето му. Обикновено отчуждено, студено, в битка, лицето на Руслан придоби чувства: очите му горяха от гняв.
Той блокира първия удар на Звяра с предмишницата си. И веднага се хвърли - в плексуса. Вторият в лицето, който Звярът пропусна. Изпод юмрука бликна кръв.
И двамата големи и почти еднакви по сила, те можеха да се бият дълго време - ако битката беше на ринга. Но тук няма правила. След удар в корема Звяра се наведе.
- Да не си посмял!- Руслан ръмжеше , като всеки вик беше придружен от удар. - Така! Говори с мен!
Въздухът изсвистя , когато острието блесна под лампата, и аз изкрещях.
Звярът въртеше жестоко и светкавично ножът-право в лицето на противникът му.. Той просто го отблъсна от себе си, но острието проряза дълбоко бузата на Руслан. Следващият удар трябваше да го лиши от окото, но той успя да пресече ръката му.
Под натиска на Звяра те се блъснаха в стената, но Руслан държеше ръката му. На китката се появиха опънати вени.
Видях ги отстрани. Докато Звяра бута, ухилен от омраза, натиска от горе до долу с хладното оръжие.. Върхът висеше на десетина сантиметра от обърнатото лице на Руслан, а с другата ръка стисна гърлото на брат си. Бузата беше разкъсана от другата страна и видях как шията и рамото бяха обляни с кръв.
- Ти ще умреш! — изсъска малкият.
Няма съмнение в полулудите, светли очи, като замъглено небе.
Беше готов да убива.
-О, Боже мой“, прошепнах, издишвайки в дланта си.
Руслан изхриптя, ухили се в лицето на брат си, издухвайки въздуха заедно с кръвта. Той ме отблъсна с крак и ме удари с коляно: така силно, че да ми строши кости , защото разбра, че вече не се бори за мен - а за живота си.
По ръцете ми се появиха студени тръпки. Сгуших се на парапета като подплашено коте.
Това беше първият път, когато видях Кирил в истинска битка. На лицето му се изписа жестокост. Той беше различен. Луд непознат, придобил репутация не заради красивите си очи , а заради действията си.
Ужасните слухове, които се носеха за него и в които спрях да вярвам, когато се сближихме, изглеждаха истина.
Следващият удар събори Руслан на леглото. Едва имах време да сгъна краката си, когато той падна.
Кирил остана от другата страна на леглото .
Пръстите импулсивно стиснаха дръжката на ножа. Звярът беше твърдо решен да продължи, въпреки факта, че предишната му рана се е отворила от удара преди това. Той държеше свободната си ръка върху слънчевия сплит.
Руслан се строполи на пода от другата страна, отвори бързо едно чекмедже и извади оръжие.
Целеше се в брат си, а аз самата сякаш бях ударена в корема. Колко е болезнено като поемах въздух… Помежду им леглото е два метра. Изстрелът щеше да бъде смъртоносен
- Не! Трескаво пъхнах ключа в ключалката и най-после отключих белезниците. - Не не не! Моля, не стреляйте.
Пред очите ми беше картината как Руслан без да се замисля- стреля по Скорпион, който се опита да ми помогне. Сега лицето му беше същото като тогава. Целенасоченост и злоба.
Пръстът му беше на спусъка, когато бързо се хвърлих между тях с вдигнати ръце.
— Недей — сълзи се стичаха по лицето ми.
Звярът беше зад мен, погледнах Руслан в очите. В дулото на пистолета, който беше готов да използва.
- Лили, махай се! - каза Звярът.
Но аз упорито коленичих между тях. Държах ръцете си малко пред себе си, страхувайки се не от куршум, а убеждавайки Руслан да свали оръжието си. Умолявах с очи да спре. И запълзях към него на колене, без да знам как да го накарам да отстъпи.
О, не... знам как. Разбира се, че знам.
— Лили! — изкрещя заплашително по-младият собственик на заведението. Опитите ми да ги спра го вбесиха.
Не ми пукаше.
-Няма нужда, Руслан…“ Сложих треперещата си ръка върху напрегнатата му китка. Прокарах ръка по неговата към рамото му.- Не стреляй, моля те...
Пръстът на Руслан, по военен начин, здраво стисна спусъка почти до упор. Цевта дори не трепна. Няколко милиметра деляха Кира от смъртта и Руслан имаше смелостта да мине през тях.
- Излез! – го помолих плачейки. - Той ще те убие! Ще остана с Руслан!
Говорих със Звяра, но не го погледнах.
Явно съм твърде важна за главният инвеститор за да ме остави. Само влошавам положението.
Бяхме почти близо. Той дишаше горещо през устата си. Носът му е подут. Погледът му беше насочен по-високо - без да мигне, Руслан продължаваше да държи брат си на мушка. Миришеше на кръв. С крайчеца на окото си видях, че бузата му е силно разкъсана - много. Но погледът ми беше прикован в лицето и очите му. С нетърпение се опитах да видя всяка промяна и да го спра, преди да се е задействал.