-Недей…“ Прегърнах го с една ръка и се вкопчих в голото му тяло, опитвайки се да спусна въоръжената му ръка с другата.
Той не се поддаваше.
-Няма да я върна“, сопна се Руслан оплискан в кръв. - Махай се оттук.
Обърнах се и видях готовността на Звяра пак да нападне.
— Той не ме докосна — прошепнах. — Напусни, моля те!
— Лили — намръщи се той.
Този поглед ме убиваше... Той не ми вярва. Не вярва, че никой не ме е пипал така съблечена и окована.
-Няма нужда“, прошепнах, гледайки в светлите очи. - Ще остана с него. Моля те, махни се Кир!!
- Той те изплаши!- Без да обръща внимание на насоченото към него оръжие, Кирил се ядоса.
Изглеждаше, че ще плюе глупаво и безразсъдно на всичко и ще се опитва да поеме риска. Не вярва, че Руслан ще стреля? Това е след нападението, разрязаното лице и вика: „Ти не си мой брат?“
- Не. Аз самата така реших.
Дишах в студеното си рамо, затваряйки очи. Усещах едно и казвах друго и ми беше безумно болезнено и тревожно.
- Махай се - повтори Руслан и аз въздъхнах с облекчение.
Той пусна брат си.
Звярът не бе убеден.. Въпреки репутацията и безразсъдството си, дори той разбираше, че нож срещу пистолет е дреболия и няма да постигне нищо.
Преди секунда се молех на Звяра и страстно пожелах да се подчини.
И когато си тръгна, без дори да каже нищо накрая, ме заболя.
Руслан свали оръжието си и той безкрайно уморен от напрежение да държи спусъка и болките от раните.
Дори силната му китка се свиваше от болка. С другата ръка закри обезобразеното си лице, обляно в кръв. Той затвори очи от болка, дишането стана конвулсивно. Видимо трепереше, физиологична реакция след тежкият побой.
Той загуби от Звяра. Ако не беше пистолетът, щеше напълно да загуби битката.
— Пусни ме — прошепна той с мъка, проправяйки си път нагоре и навън в коридора.
Покрих лицето си с ръце, хлипайки тихо, но нямаше сълзи.
Опитах се да се съвзема от шока.
Господи... Брат срещу брата почти се избиха. Те са едно цяло - всичко наполовина. В нашия проклет град винаги са били един за друг, затова са стигнали до такива висини. Той се прицели в Кира. Беше готов да го убие... Заради мен? Сериозно?
Не мислех, че ще се стигне дотук.
Та аз съм никоя.Момиче от бедния квартал.
А Руслан е лъжец.Проклет лъжец. Той лъже толкова професионално, че почти повярвах, че Звярът няма нужда от него.
Защо Руслан не каза, че не ме е изнасилил? Защо остави брат си да мисли друго? Затова се ядоса и...
-Защо не му каза?! - извиках, задавена от сълзи.
Тишина.
-Толкова ли не те интересува, ако те смятат за изнасилвач?!“
Белегът на бузата на Руслан ще остане за дълго, ако не и завинаги. А сега трябва да остана. Кирил дали ми повярва или не? Ако не, защо си тръгна мълчаливо?
Сега Звярът мисли, че Руслан ме е принудил и съм решила да остана?
Тази мисъл ще нарани сърцето му по- остро от ножа му и също толкова болезнено.
Бях толкова разкъсвана от противоречиви чувства, че крещях на глас, като ранена. Залитайки, станах от леглото и излязох в коридора.
— Руслан? Звънях.
Спря ме петно кръв на паркета. Главата ми се въртеше, не можех да дишам. Верига от капки кръв ме отведе до банята и аз спрях на прага. За първи път видях работата на Звяра в действие , а не само да съм чувала за нея.Слуховете не са лъжливи.
Стенейки, Руслан се опита да види в огледалото какво не е наред с лицето му. Бузата му беше срязана дълбоко, по диагонал. Кръв се изля веднага щом се опита да махне дланта си - изцапа я, остави кървави отпечатъци по мивката, стената, кърпата... Наистина Звярът може да ти отреже езика или носа за наказание и непослушание.
Истински психопат.
Премигнах.
Всъщност битката отне най-много няколко минути.
И все още виждах пред очите си неочакваното и бързо хвърлянето на Звяра с ножа, завършило така кърваво. Хвърляне към смъртта. Това беше и моето отрезвяване от ненужни илюзии.
-Защо не му каза? – повторих спокойно.
Той преглътна трудно, сякаш се задавяше.
- Няма да се оправдавам!
Дори за това,че не е виновен? Цената се оказа кървава.
- И за да не се хвърляш повече под пушката! Потръпнах, когато Руслан пристъпи към мен, поглъщайки ме с яростен поглед. - Разбра ли ме?!
Глава 7
-Просто се уплаших…
Не издържах на ядосания поглед, свих се, отдръпнах се, но за щастие Руслан вече не беше до мен.