Като хвърли кърпата в мивката, той я намокри със студена вода и я притисна към бузата си, изцапвайки я с кръв. Той се погледна в огледалото: дясната страна е в червено: врата, гърдите. Раните по лицето кървят по ужасен начин, знам от опит.
- Имаш нужда от лекар.
Той мълчеше, трепвайки.
- Ще донеса телефона... - Изтичах до спалнята, но когато се върнах, той само поклати глава.
- Кажи й да дойде ... - за Руслан беше болезнено да говори, той едва можеше да движи устните си.
Набрах номер и държах телефона до ухото си, без да знам кого ще чуя.
-Да“, прозвуча остър женски тембър и аз познах Ирина.
Лекарката, която обслужваше бойците на ринга.
- Можеш ли да дойдеш? Имаме тук нужда от теб…
— Лили? — попита меко тя.
Разбрах или целият клуб вече знае къде съм ...
-Да“, въздъхнах аз.
- Какво стана?
- Трябва да зашиеш лицето на Руслан , след нараняване от нож.
Последва дълга пауза в телефона. Тя обмисли случилото се. Ирина умее да събира две и две.
-Скоро ще дойда“, дрезгаво каза докторката и аз върнах телефона на Руслан.
- Тя ще дойде скоро.
Той хвърли телефона на рафта, където бяха диамантените копчета за ръкавели. Ядосан от болка, той дишаше тежко. Лекарят пристигна седем минути по-късно. По анцуг, с чанта, с която обикновено ходят на тренировка, тя най-малко приличаше на лекарка. С къса прическа и твърди черти без грам грим - по-скоро бандит. Тя влезе задъхана в апартамента.
Руслан я срещна лично. И аз излязох от хола. Ирина мина покрай мен, сякаш покрай празно място.
-Прелетях през задръстванията“, каза тя на Руслан, последвайки го до банята. – Трасето беше само с мигащи светофари. Леонард ги задържа.
Те изчезнаха в банята, но вратата не беше затворена. Тя хвърли чантата си в мивката.
— Дай да видя — вдигна кърпата Ирина. - Да...
Тя огледа раната за няколко секунди.
-Всичко ще бъде наред“, усмихна се тя на Руслан. Никога не съм виждал такава усмивка на лицето на сурова жена. - Ще сложа упойка и ще го зашием. Ще извикам момичето ти да помогне, става ли? Лили!
Приближих се. С една риза и къси панталони - беше неудобно да се появиш пред такава жена.
- Изпери я.
Тя бутна окървавената кърпа в ръцете ми, сякаш бях някаква чистачка, но аз послушно потопих лигавата, гадна съсирена, нагрята и тежка кърпа в студената вода. Тя погледна през рамо: след като настани Руслан отстрани на ваната, за да достигне бузата му, тя умело убоде раната със спринцовка.
Ирина се държеше прилично с шефа, но не толкова подчинено, колкото другите жени на Авалон. За първи път си помислих: как е попаднала там? Трябва да е било някаква мръсна история. Тя е професионален лекар, хирург, но какво да кажем за лиценза й? Или й плащат толкова добре, че Ирина е напусна медицината и е влязла в нелегалният бизнес?
Тя спря кървенето и извади от чантата си хирургически комплект.
— Внимателно — предупреди Руслан. Болкоуспокояващото подейства и гласът му стана нормален, само леко дрезгав.
- Разбрах.
Ръцете действаха уверено: Ирина е зашивала лица много пъти.
Мога да я питам за Скорпион... Тя го заши след битките и го излекува, когато го биеха. Тя трябваше да бъде извикана, когато той умираше ...
- Дай ми ножицата.
Облизах нервно устни и подадох инструмента.
Ирина се съсредоточи да довърши работата си. Отряза хирургическата нишка.
- Кърпа за баня.
Изстисках кърпата и подадох и нея. Руслан стана и отиде до огледалото, разглеждайки работата. Ирина чакаше присъдата зад гърба си. Погледнах също: кръвта беше по-размазана по врата и рамото, но бузата беше чиста. Дълга линия - почти от устните до ухото - беше уловена в шевове от тънки тъмни конци. Лице като на Франкенщайн.
— Добре — изсмя се той доволно. — Вечерта излизаме с Лили.
Какво? Публикацията? Повдигнах вежди, но не казах нищо.
Ще оставя болкоуспокояващите. Вземи ги, Лили — помоли Ирина и сгъна чантата си. — Руслан, имаш ли нещо против, Лили да ме съпроводи?
- Не.
Какъв късмет. Лично мога да питам за Скорпион. Последвах лекарката, чудейки се защо поиска да я изпратя. Преди да успеем да изчезнем зад ъгъла - имаше коридор и всекидневна, Ирина ме спря.
- С няколко думи...
Очите й бяха толкова ядосани и остри, че стана ясно, че продължението няма да ми хареса.
- Какво стана? Видя ли?
Не е говорила със Звяра... Ирина не е от тези, които разпространяват слухове - тя по принцип е твърда жена. Но едва ли си струва да споделям с нея.
— Не мисля, че трябва да отговарям — казах предпазливо.
— О, не искаш ли да кажеш? тя веднага улови тонът ми с усмивка. -Слушай, скъпа, много пъти съм зашивала хора след работата на Звяра. Познах я. Какво стана? Заради теб?