-Да“, предадох се аз.
— Майната ти — тя стисна устни в бяла нишка. — Ден на страхотни новини! Да го наречем така.Дължа на Руслан ковчег на живота. Като казвам – на ковчега, повярвай ми, така е. Като Звяра. И не ми харесва, че е намушкал брат си заради теб, кучко...
Отстъпих назад: Ирина говореше спокойно, но грубо.
- И защо съм тук? Аз не съм виновна!
- Наистина ли?- Тя повдигна вежди в престорена изненада. -Веднага ти казах да не си вириш опашката пред Звяра!“ Сега виждаш ли до какво доведе това? Той обезобрази брат си Рус!
Не посмях да й противореча: тя наистина ме предупреди ... Бях изумена защото имах нужда от Кирил, а тя ми забрани да мисля за него. Може би не беше толкова грешна. Тя познава братята добре и отдавна.
-Слушай, Лили, нека направим така“, тя доближи лицето си до моето, понижавайки гласа си. - За всичко, което ще се случи, ще започнеш да ми разказваш, става ли? Ще уредя някак срещите ни.
- Защо?- Притесних се.
Предлага ми да шпионирам Руслан? Въпреки че е съвсем логично да се опитват да ме вербуват. Не знам за кого работи Ирина и защо го прави, но аз съм момиче, което се оказа до най-силния бизнесмен и собственик на града и все още не съм решила на кого симпатизирам и на коя страна ще застана ... Не харесвам Руслан, много хора знаят това.
Странно е, че досега само Ирина искаше да ме вербува.
Лошо място за обсъждане, заседнали сме тук толкова дълго.
-Ами Скорпион? Облизах устни. - Ти знаеш?
- Забрави за него! - ядоса се тя. — Лили! Какво си ти!..
Ядосах я лудо, но не ме интересуваше. Хванах Ирина за лакътя и го натиснах:
- Какво за него?
- Умря! От куршум в сърцето! Сама го видях. Извикаха ме, а той почина в ръцете ми. Лично записах смъртта, - говореше Ирина уверено и с всяка дума нещо отслабваше в краката ми. – Руслан му вкара два куршума, нямаше да оцелее ...
Това беше ненужна, абсурдна смърт. Беше добър човек, харесваше ме… Ирина трепна и аз пуснах ръката си.
-Помислете върху предложението ми“, каза тя и се насочи към вратата, докато аз гледах след нея шокирана.
След като Ирина си тръгна, Руслан реши да си вземе душ и си спомних колко бях гладна. Чрез натискане на копчета успях да си взема чаша кафе. Намерих колбаси в хладилника и го изпържих няколко яйца, оглеждайки се за всичко.
Кухнята е модерна, но не изглежда да е използвана много.
Огромният хладилник е почти празен и чист. Съдовете са почти нови и прилежно подредени по местата си. Тиганът е без никакви следи от употреба. Само кафемашината беше включвана редовно.
Сложих яйцата в чиния и ги поставих на масата до мътния прозорец. Чаша кафе, салфетки… Изведнъж се завъртях, гледайки скромния брънч. Вкъщи също често приготвях това за закуска, когато майка ми беше жива. Тогава ни беше много трудно с храната. Тя трябваше да бъде скрита: вторият ми баща успя да изплюска всичко, което не беше заковано и скрито в дън земя. Само аз пиех разтворимо и от най-евтиното кафе,което имаше вкус на пържени люспи.
Объркана, седнах на масата. Спомних си за майка ми и апетитът ми изчезна...
Какво би казала, ако ме види тук?Бих дала всичко, за да знам това. Нещата на мама, които взех от вкъщи в кашон, останаха в клуба. Ако попитам Руслан, дали ще ми позволи да ги взема? А също и чантата ми... Колко ли ще остана и тук?
Спомних си думите на Стела: сватба и погребение в една седмица е лоша поличба. Дъжд в деня на сватбата ти - ще живееш богато. Или може би Стела е познала? Богата, но нещастна.
Руслан, свеж, с мокра коса, сресана назад като гангстер, се появи на прага. Беше се пременил: черни панталони, бяла риза... и черен шев на бузата.
-Защо не ми сготви? — попита той и погледна мрачно към самотната чиния на масата, кафето и приборите.
Може ли да яде? Погледнах бузата му. С такава рана ще го боли да яде, да пуши и да говори ...
- Мога да го направя. Не ми е трудно.
Върнах се при котлона. Няколко пържени яйца, поръсени с прясно смлян пипер. Не знам дали му харесва или не - направих ги като за себе си.
- Направи правилния избор.
Поклатих леко глава, ослушвайки се, но не се обърнах.
Облечена в неговата риза, боса, с кулинарна шпатула в ръка, стоях небрежно, извърнала побледнялото си от тъга лице.
-Той си играе с теб“, продължи Руслан. -За съжаление и с мен. Това доста заблуждава , но ти не го разбираш. Звярът не обича никого. Никога. Всеки ден ново момиче, той не се е влюбвал в нито едно. Отървава се лесно от всички.Някои бременни и аз трябваше да реша проблемите вместо него ...
Не знам къде е истината, но той не се поколеба да очерни брат си.
- А ти? -Аз се засмях.
- Какво за мен? – запита с раздразнение.
- Влюбвал ли си се?