-Оставете този разговор на някой друг“, посъветва ме той. Имам две покани за вечерта. Ще отидем заедно. Облечи се подходящо. Твоите неща ще бъдат доставени скоро...
Прехвърлих яйцата в чиния, поръсих ги с черен пипер и ги поставих пред него.
-Руслан“, казах малко припряно и издадох, че искам да помоля за нещо, важно за мен. -Мога ли да си взема всичко от Авалон?“
- Какво точно ти трябва?
Яснооооо Той няма да ме пусне да отида там.
- Кутията на мама, в стаята ми е. И сватбената чанта, тя остана ...там.
В младоженския апартамент, преди Руслан да нахлуе и да ме измъкне.
- Разбирам, че всичко ще бъде наред.
Седнах отсреща. Гледах го как яде, събирайки парчетата. Болеше го да дъвче. Един от жълтъците се спука и капна апетитно върху чинията. С вълчи апетит аз самата се нахвърлих върху храната.
Артикулите бяха доставени в рамките на час. Руслан ги взе и ми кимна, казвайки, последвай ме. В задната част на мезонета той отвори вратата - беше малка спалня.
-Докато живееш тук.
Погледнах го въпросително, но не казах нищо.
На сърцето ми стана по-леко.
Ще имам отделна спалня... След като реших да остана сама, той ми даде повече свобода.
Седнах на леглото.
— Ще решиш, когато си готова — добави той, подавайки ми дрехите.
Роклята в калъфа беше до пода, когато я облякох, замръзнах от изумление. Истинска черна вечерна рокля ,искряща и с отворено деколте. В такива рокли, вероятно, само се появяват с по пътеките на подиума. Чантата съдържаше бельо - за щастие, не твърде секси.
Изкъпах се и се отървах от остатъците на досадното сватбено бельо.
Облякох я: платът седеше прилепнал към бедрата и леко се разширяваше надолу.. Бяха добавени високи обувки и аз се завъртях пред огледалото. Към роклята беше прикрепено кожено палто - навън вече беше студено вечер. Черната му козина блестеше като жива.
Донесоха и козметика. Успях да се гримирам - не толкова професионално като стилистката, но сносно. Копирах нейната работа: тъмни очи, изразителни мигли и намазах устните си в деликатен розов нюанс . Вдигнах косата си и я боднах със сватбените фиби, които тук бяха останали в изобилие.
Тъкмо довършвах, когато Руслан влезе в спалнята.
Черен костюм, бяла риза, той закопча диамантените си копчета за ръкавели и постави кутия с бижута на леглото. Помислих, че е подарък от стари украшения, но когато той вдигна капака, ахнах.
- Еха…ааа
На дъното на черния калъф имаше диамантена огърлица.
— Обърни се — и я закопча сам.
Диамантите искряха в полумрака, сякаш светлината се беше разпръснала. Върху шията ми. Но когато бижуто беше на врата ми, забравих за сарказма си и затаих дъх. Камъните изглеждаха зашеметяващо
Колието беше в тон с копчетата за ръкавели.
Сигурно е специален комплект. Само момичетата,които се менят са различни. Днес съм аз.
- Къде отиваме? – попитах, гледайки и двама ни.
Изглеждахме като актьори от стари филми: луксозно и с вкус. Черно-бяло, строго, с отблясъци от диаманти.
— Ще видиш — обеща той и се усмихна.
Дори черният шев на бузата му не развали мимиката му.
Глава 8
Погледнах през прозореца от задната седалка на колата и бях поразена от архитектурата на непознатата сграда:
- Какво е това?
Ние бяхме в центъра. Качихме се до главния вход - до огромната мраморна веранда. Бяхме посрещнати. Пълно е с народ! Мъже в костюми и дами в рокли слизаха от колите, слугите се шляеха наоколо, държайки услужливо ту нечия врата, ту дамско палто. Тълпата се стичаше като поток нагоре по стълбите – към мощните бели колони.
— Операта.
Обърнах се, опитвайки се да видя дали се шегува. Руслан беше изключително сериозен.
-Поканени сме на такъв спектакъл? -Попитах.- Тук винаги ли има такова оживление?
Легендарна певица иззнася концерт тази вечер. Световна звезда. Не харесваш ли опера?
-Не знам“, вдигнах рамене, гледайки как добре облечените хора се скитат под арката на входа. - Не съм слуша...
- Да тръгваме.
Руслан пръв излезе от колата и след това ми помогна. Изправих се, преглъщайки, когато видях проблясъци около мен. Единият беше толкова близо, че ме заболяха очите. Диамантите блестяха. И аз замръзнах, удивена от лукса и тържествеността на обстановката.
-Лили“, хвана той ръката ми и се запътихме нагоре по стълбите.
Пристигнахме последни.
Вървях, гледайки под краката си, за да не падна на стъпалата пред всички. От едната страна в роклята беше зашита незабележима бримка, сега разбрах защо е необходима - пъхнах показалеца си в нея, държах подгъва, за да не го настъпя.
Влязохме в залата.
Отметнах назад глава, гледайки огромния блестящ полилей и високия таван с мозайка и мазилка. Сега ще издам, че не съм дама, а просто момиче в диаманти на други хора ...