Усетих неприятно убождане под лопатката: нарочно ме беше довел.
Целият град знае: предишния ден Руслан застреля моя законен съпруг. И на следващия ден той се появява тук с мен. Изведе жената на мъртвеца на бял свят. Той даде да се разбере на всички, че подобни дреболии не го притесняват, може да прави каквото си иска.
Все още имам синини на места по ръцете си от пръстите му, когато ме влачеше. Сега те са скрити под ръкавици.
Седнахме на балкона. Целият бомонд се събра в залата, точно както в Авалон по време на септемврийските битки. Кметът дойде с любовницата си - ярка, красива блондинка и учтиво се поклони на Руслан. Никой не се учуди, че ме е довел. Те ми се усмихваха любезно, кметът наведе глава пред мен с приятелска, но неискрена усмивка.
Седнахме и светлините угаснаха.
В тъмнината на сцената се появи един-единствен разпръснат лъч светлина. Спря се върху силуета на една жена. Освен нея, нямаше нищо друго. Няма декори, няма оркестър. Тя пееше акапелно. Тя имаше писклив, висок глас с дълбок минорен звук, който веднага ме накара да копнея за майка ми.
Тя би го харесала.
Може би и тя е била веднъж на опера с баща ми.
- Какво те разстрои?- придружителят ми се наведекъм мен и усетих дъхът му на лицето си. - Не бъди тъжна.
Той целуна слепоочието ми. Не се отклоних.
В тъмното усетих как Руслан докосва пръстите ми и ме хваща за ръката.
-Спомних си за майка ми“, неочаквано признах, здрачът и деликатното докосване на пръстите му допринесоха за това.
Руслан се ухили, целуна отново слепоочието му и се изправи.
Изслушах изпълнението без интерес.
Вървяхме по коридора, когато се натъкнахме на баща ми. Той беше ескортиран от охрана, а зад него имаше младо момиче с кожи, което приличаше на майка ми, но беше с двадесет години по-млада. Бащата не променя вкусовете си.
Пусна една гадна усмивка, когато ме забеляза, и като че ли тя ме притисна към пода. Хванах по-силно лакътя на Руслан, за да ме отведе.
— Радвам се да те видя — каза небрежно Девин.
- Но аз-не!
Те спряха като врагове, гледайки се един друг.
-Не искам война“, внезапно каза баща ми.- Ще изпълня всичките си задължения. Не вярвай на слуховете, Руслан!
Погледнах надолу към краката си, след което хвърлих бърз поглед към придружителката му. Момичето ме гледаше с ококорено и тогава разбрах,че бижутата й не са толкова луксозни.
Постепенно се събраха хора.
Интересуват се. Гледаха двамата най-силни мъже в града.
И аз също се интересувах от всички.
Представям си как после ще ми мият костите: с убиеца на съпруга ми на среща. Въпреки че ... кой може да му каже не? Такива хора не съществуват.
- Ще ти кажа нещо повече. Ще ти дам подарък, Руслан. Искаш ли дъщеря ми? Прави с нея каквото искаш. Аз я давам.
Той каза това, докато се смееше и се огледа, дали има свидетели.
Да, най-висшият дар.Дъщеря бе дадена публично.
- Обикновенно се показвате не със свястни жени, а с курви. Приятна вечер!
Искаше да си тръгне, но Руслан неочаквано го удари с юмрук в лицето.
Тълпата ахна, пазачите се поколебаха. В надвисналата тишина Руслан изсъска:
-Нямам нужда от вашите подаръци. Тя и така е моя.
Оправяйки сакото си, той се запъти към изхода. Аз, сложила ръка на лакътя му, едва имах време да го следвам.. Токчетата дрънчаха шумно по мрамора.
Сърцето ми се сви от болка и омраза към това копеле.,което се наричаше мой баща.
Той се подигра за пореден път на Руслан, и просто ме стъпка в калта. Той ме тормозеше, както преди тормозеше майка ми. И нея ли наричаше курва?
-Копеле“, прошепнах, преглъщайки гневни сълзи.
На задната седалка на черна кола Руслан ми даде салфетка. Попих очите си внимателно, за да не разваля грима си. Сред ярките светлини на мегаполиса едно разбито сърце е просто поредният боклук. Толкова много сърца са разбити тук.
Вечеряхме в ресторант. В уютно, уединено сепаре, далеч от любопитни очи. Вино в чаша на тънко стъбло, с цветът на изгорял рубинен огън на светлината на свещите.
Интересно защо ме мрази толкова?..
Не бях себе си. Въпросът изчезна сам, когато пих и се отпуснах.
-Забрави за него“, каза Руслан.
-Цял живот съм мислила, че този човек не е баща ми“, признах аз.- Майка ми криеше много от мен. Дори не знам коя е тя и как са се запознали. И какво стана, че той така ме намрази...
- Не знаеш ли?- той примижа. — Леонард разбра, когато те търсеше-. Ако искаш, той ще ти разкаже за това, утре По-добре ли си? Отпусна ли се?
Аз кимнах.
- Благодаря ти.
След операта, виното и вкусната вечеря ,вече не се страхувах от Руслан.