И аз самата реших да не се съпротивлявам и да не бягам, за да не получа куршум в крака в разгара на одисеята. Той може и да не ме убие, но...да ме осакати..колко му е
Руслан седна зад волана, запали колата и се закопча.
Последвах примера, чувайки рева на двигателя — това е много мощна кола. На излизане от паркинга на клуба тя бързо набра скорост. Преодолявайки пътя през есенната цветна гора, се озовахме на почти празна писта.Градът беше отпред-разноцветните светлини едновременно ме привличаха и ме плашеха.
- Къде отиваме? – попитах уплашено.
Мъжът, след като ме измъкна от клуба– се успокои.Въпреки че може ли този, на когото вече принадлежиш, да ме отвлече?
Гласът беше дрезгав, но спокоен — без адреналин.
- При мен.
Преглъщайки, погледнах в огледалото за обратно виждане.
Клубът тънеше в мъгла отзад.
Нервно стиснах пръсти, гледайки отстрани Руслан. Чувствах се сякаш съм до опасен психопат.
Не съм глупава, знам, че нищо добро няма да последва. Не ме води никъде да ми даде меденка. След като осъзнах колко подъл и страшен е този свят, кучешката радост присъща на младостта- изчезва от него. Израснала съм в бедните квартали. Знам всичко за това. Момиче от социалното дъно.
Нямах мъже, но знам много добре какво има между краката им и защо могат да отвлекат булка преди брачната й нощ.
Нахлухме в града с пълна скорост. Руслан дори не се сети да охлаби газта.
Когато сте купили половината полиция и кметът идва при вас за подземни кървави битки, няма да ви пука за такива дреболии.
Той може всичко.
Влетяхме в подземния паркинг на един от небостъргачите в центъра. Втурнахме се през празните пространства. "Мерцедес" застана на условното място до асансьорите.
-Излизай от колата- каза той, уверен, че няма да мога да избягам или да извикам помощ.
Излязох и се огледах. Видях камери под тавана и звънтяща празнота наоколо... Никой. Студ.
Руслан угаси двигателят на колата и излезе.
- Не смей да крещиш, Лили - сграбчи ме той здраво за врата и ме дръпна към себе си. Стояхме близо, като на хоро, дори парата от дъха ни се смесваше.
-Бъди добра и мълчи!
Може да ме държи и на верига. И това не са изрази на речта, а истински истории на хора, които са го познавали преди мен.
— Защо дойдохме тук?
Той не отговори - поведе към асансьора.
Краката ми се подкосяваха от страх и умора. Също така от високите токчета. Той ме бутна в кабината, аз се блъснах в стената и стоях там, затворила очи, за да не го виждам - кабината на асансьора беше стъклена.
На един от етажите, където имаше само два апартамента през дълъг коридор един срещу друг, Руслан отвори вратата. Той ме завлече вътре и ме заведе по-нататък в тъмния дом.
Тук стана по-страшно.
На улицата имах илюзия за безопасност. Там имаше хора. Тук сме сами и долната част на корема ми се свива от страх.
- Моля те, не ме докосвай... - прошепнах.Той ме хвърли на леглото.
Паднах и останах да лежа ничком. Не се помръднах, инстинктивно, за да не го провокирам.
Руслан дишаше тежко, но не направи нищо.
Дори не чух разакопчаването на колана. И така, без да направи нищо, той излезе през вратата и аз станах, обръщайки се настрани.Господи- иии излезе....Той просто излезе.
Седнах и се огледах, сякаш за първи път си виждах ръцете във високи ръкавици, яркочервеният маникюр и фигурата, стегната в тънка и мръсна вече дантела. Лицето ми се разгорещи.Спомних си как се подготвях за сватбата.
Беше съвсем наскоро: тази сутрин. По сватбено бельо , с червени жартиери – застанала пред огледалото с вдигната коса. Приготвям се да облека вече разперената рокля и тогава влиза Руслан...
Бях почти гола. В полупрозрачен, красив, но безумно секси сутиен, в бели чорапи. И не ме интересуваше, че той гледа.Ами ако това е причината да ме отвлече? Защото ме видя така?
Даде ми рубин... "Гълъбова кръв", както каза.Напипах камъка около врата си и го стиснах.
Господи… исках да го откъсна. Останах без дъх. Със сигурност не заради верижката около врата ми.
Сега може и да съм вдовица.Затворих очи. Вдовица. Въпреки че доскоро бях само булка.Не ми се побираше в главата.
Треперенето започна отново, но аз сподавих риданията. Някои мъже се отзовават на сълзите на жените като акула на кръв.
Дори започнах да се люлея напред-назад, за да не се изтръгне звук и да подтисна истерията отвътре.
Съпругът ми не можеше да излезе от главата ми.Погледът му, когато ме погледна… Все още се опитваше да ме изтръгне от ръцете на Руслан. Просто не можеше. Не го обичах и не се омъжих по любов, но се отнасях добре с него. Беше добър човек. Скорпион, той пада ... Оцелял ли е? Той е як, силен и млад мъж, но изстрелът беше почти от упор.