Дори някак си се примирих, че ще трябва да спя с него. Ще се случи и не зависи от мен. При всички случаи бедният ми съпруг не можеше да разчита на брачната си нощ.
Може би ще се случи днес?
Отпих глътка вино и се вгледах в лицето на мъжът. Черните нишки на зашитата буза напомняха за Звяра. При мисълта за него изпитах съжаление, но вътрешно вече го бях оставила.
Исках да съм щастлива, но се сбъдна.
Първият ми мъж ще бъде Руслан, това е ясно на всички – нас тримата.
Аз самата казах да.
Остава да се успокоя.
Не се задържахме в ресторантът .Като взе бутилка вино, кандидат-любовникът ми ме закара до вкъщи. Токчетата ми уморено потропваха по паркета, когато влязох в спалнята си. Треперех от пренатовареният ден и вечер, но нямаше и следа от лошо настроение. Той изостана да се обади в болницата. И трябва да сваля диамантите и вечерната си рокля...
Влязох и се обърнах. Руслан стоеше на прага. Не запалих лампата. Просто не мислех, че ще последва.
-Как е Ник?
- Без промени.
Обърнах се към огледалото, опитвайки се да разбера как да разкопча закопчалката, а Руслан се приближи отзад.
— Мислиш ли, че заслужих целувка?
Сърцето ми изпомпваше ледена кръв във вените ми от страх. Само едно изречение и не мога да дишам. Умирам.
- Обърни се.
Направих каквото поиска.Руслан се наведе и аз потръпнах, забравила за какво си мислех в ресторанта.
Той ще спи с мен. Без никакви съмнения. Няма смисъл да се съпротивлявам. Но точно тази безнадеждност ме накара да се отдръпна.Ще ме изчука.
— Нататък сама — напомни той тихо.
Устата му надвисна над моята.
Руслан е прав...Заслужаваше целувка. За една опера, която не ми направи впечатление, но е събитие . За тежкият му отговор към баща ми и за обещанието му.
Такова е привличането на такива мъже. В тяхната твърдост и в това, че ти позволяват да се отпуснеш до тях. Не мислиш за пресата или как да се защитиш? Основното е, че диамантите изглеждат красиви на врата ти.
Но разбира се, всичко си има цена.
Руслан ощипа моите с топли устни. Опитах се да се отпусна.И той целува страстно, прониквайки дълбоко в устата ми с език. Не се целува девица така. Сърцето ми почти спря от страх. Той го прави така, сякаш се кани да ме чука.
Трепнах, когато представих това и ме обзе паника.
- Аз все още не съм готова…
Наклоних глава, скривайки очите си. Той повдигна брадичката ми към лицето си и се усмихна. Не каза нищо, но очите му бяха красноречиви. Целуна ме сладко, разтягайки удоволствието.
Не бързаше.Харесваше му да гали устните ми.
Не устоях на властната уста, както в брачната нощ, въпреки че беше страшно до настръхване.
— Страх ме е — признах аз, чувствайки се замаяна от пиянството и близостта на жесток, могъщ мъж.
Добре, че пих ... Иначе пак щеше да има сълзи. Но виното ме беше замаяло и освен страх, се събуждат и други чувства. Исках да ме докосне. Наистина като...Трябва да взема решение и да завърша това.
За да се успокоя и да не се измъчвам. Разбирам от какво има нужда. Не само за да ми направи дете, но и най-накрая да утвърди властта си над мен.
- Изчакай...
Отдръпнах се .Устните ми горяха.
Хванах погледа му. Руслан се приближаваше към мен, разкопчаваше сакото си и аз затворих очи. Поех дълбоко дъх, усещайки тъмнината, шумоленето на дрехите му и горещия дъх на развълнуван мъж. Тялото му, беше готово да се подаде на някакво дълбоко примитивно ниво.Ръцете ми затрепереха, спрях да мисля, чувствам и усещам какво се случва.
Толкова ме притисна с аурата си, че дори не мога да си представя Звяра вместо него.
-Съгласна съм…“ Поех си въздух, усещайки страха си като студена бучка в стомаха си.- Ако не забременея от първия път.
Глава 9
Той погали брадичката ми в тъмното, докато ме втрисаше и ми се прииска да мога да си взема думите назад.
-Горката Лили“, гласът му стана дрезгав, сякаш беше настинал. „Толкова си уплашена, сякаш ти внушавам нещо ужасно. Не бой се Не съм по-лош от Звяра. Няма да останеш разочарована.
Това ли е целта?
Чаках, но не направи нищо, просто започна да гали не само лицето, но и устните ми. Прекара топлата възглавничка на пръста си, масажирайки скулите ми..
За евентуалната ми бременност - не отговори.
Готова съм да спя с него, но не съм готова веднага да раждам деца и да участвам в плановете му. Мразя баща си, но не искам да поставя всичко на олтара на отмъщението. Не искам нещастни деца. Те трябва да бъдат обични ,обгрижвани, а не за отмъщение. Нито Руслан, нито някой друг ще ме убедят в това.
— Имам нужда от време… — продължих.
Дано се съгласи!