Изглеждах страхотно. Ежедневно, но страхотно.
Сигурно е била предупредена, че дрехите са необходими за пътуване до болницата, а зашеметяващите тоалети са безполезни. За пореден път внимателно сресах косата си и я намазах с фиксатор, за да не настръхне след неуспешното сушене. Освен това имаше черни класически ботуши. Е, определено дело на Стела.
Руслан сам седна зад волана, както миналия път, но забелязах, че ни придружава кола с охрана.
Преди това не беше така.
В опасност ли сме? Или е нещо друго?
Скръстих ръце на гърдите си и погледнах през прозореца. Баща ми може да ни заплашва - затова ли ни придружава охраната? Ако тази идея е дошла в главата на Руслан, същото може да направи и баща ми.
В прохладното фоайе на болницата ни посрещна главният лекар и по празните, ехтящи коридори тръгнахме към асансьора. Предположих, че залата е освободена за нас.
- Обадих се веднага щом имаше положителна тенденция.
Руслан кимна, но показа отворена длан - подробностите ги няма тук.
Клонът беше затворен. Няма дори дежурни медицински сестри. Зад бялата врата имаше прозорец за наблюдение. Приближих се. Оттук можеше да се наблюдава какво се случва в отделението.
— Той не ни вижда — каза лекарят.
- Как е състоянието му?
Дошъл е на себе си, но все още е твърде слаб. Няма опасност за живота, това е най-важното. С течение на времето той ще се възстанови.
- Напълно?
-Да се надяваме“, става ясно от тона, че лекарят не иска да дава гаранции.
Последва дълга пауза, докато Руслан гледаше сина си.
—Оставете ме — каза той.
Докторът си тръгна, а аз въздъхнах, облегнах се на стъклото и също погледнах в отделението. Съжалявам за него. Страдах за нищо и знам, че ударите по главата не минават лесно ...
Вратата се отвори зад мен и аз се обърнах. Веждите ми се вдигнаха в нямо учудване: Ирина влезе, а зад нея в коридора забелязах кльощавата фигура на Вика.
-Говорих с лекаря“, каза тя. Днес Ирина беше в цивилни дрехи, в стилен костюм в цвят слива, който я прави по-бледа. Тя дори беше с грим: розово червило и сенки, които подчертаваха очите й и отново смъртоносната бледност на кожата й.
— Искам сама да го прегледаш и да ми кажеш какво мислиш.
— Разбира се, за това съм тук, нали?- тя се засмя.
Изведнъж Руслан каза:
-Лили, изчакай пред вратата.
Поколебах се и излязох в коридора, осъзнавайки, че трябва да говорят без любопитни уши.
- Лилка! — изсъска Вика, като ми направи знак иззад полуотворената врата към стълбите.
Оттам миришеше на студ и цигари.
Погледнах назад. Нямаше охрана, така че никой не можеше да ме спре.
- Здравей! -Измъкнах се през вратата.
Вика, уморена и загърната, сякаш не е спала през нощта, се уви в голямо яке, което не й беше по мярка. Отдолу имаше медицински панталон. Когато Ирина дойде тук, тя извади Вика направо от нейната смяна.
Вика и аз бяхме отвлечени заедно. Но тя получи добра работа и успя да направи кариера, обслужвайки бойците на ринга. Тя стана личен асистент на Ирина. Знаех, че е оценена.
Аз също, по мой собствен начин.
- Е, приятелко! Не очаквах да те срещна! -Тя се облегна на тухлената стена, стискайки тънка цигара. - Всичко е наред? В "Авалон" говорят само за теб!
Стиснах устни, спомняйки си Скорпион.
-Била съм и по-добре“, признах аз.
Чудя се за какво още говорят? Надявам се, че чаршафът ми не беше закачен след нощта с Руслан на сцената?
- И какво казват?
- Относно Скорпиона. Как Руслан го застреля и те отведе насила, - Вика пое горещо въздух. - Е, имаше кръв... Все още треперя. Извикаха ме при него, Лили! Така че аз бях този, който запуши раната на гърдите му, докато той издишваше кървави мехурчета!
Сведох поглед.
Не съм виновна, но по някаква причина ме е срам. Очите на Вики бяха пълни с гняв.
-Съжалявам, че умря в ръцете ти.
Вика се наведе, присви очи и прошепна:
-Той не умря, Лиля“, тя беше толкова близо, че дъхът ми изгаряше. - Кой ти каза?
Глава 11
- Оцеля ли? Бях изумена.
Новината беше толкова неочаквана, че за няколко секунди бях зашеметена.
Значи не съм вдовица?
Със смесени чувства се извърнах, опитвайки се да скрия изражението си от Вики. Целият клуб ще научи за това по-късно.
-Закараха го в общинската болница и го оперираха“, продължи да ме довършва тя. - Не знам подробности. Той изчезна от стаята през нощта.
— Избяга ли?
-Не мисля, че с такава контузия той би могъл да го направи без външна помощ. Отведоха го. Кой не знаят. Но чух, че пазачите са нащрек. Ник също беше бит...
Ирина каза, че е мъртъв!
Тя ти е така ядосана, нямаш представа!- Вика избухна в дим. - И отдадена на Руслан до ада. И заради теб момчетата се сбиха. Целият клуб е настръхнал! ..