Но да чуя това от Руслан... Не е честно.
— Разбирам те, Лили. Аз също живеех в бедност. Имаш огън в себе си, който ще те изяде отвътре, ако не постигнеш своето, нали? Аз притежавам същият.
— В бедност? Попитах. - Звярът ми каза, че майка му те е отгледала ...
-Звярът?- ухили се Руслан, сякаш не знаех много за брат му. -Той се роди със златна лъжица в устата и израсна разглезен. Тя ме отгледа, но трябваше да постигна всичко с упоритост и сила. И баща ти също ще плати за това, което ми причини.
- Какво е направил?
От известно време ми се струваше, че не става въпрос само за пари. И друго го прави твърде бесен. Дългът е само извинение.
- Това не те засяга.
Исках да се повдигна на пръсти и да го погледна в очите. В младоженския апартамент той разкъса булото, за да види изражението ми.
Сега исках да разбера как се чувства.
-Помисли за майка си. Ще имаме деца, няма нищо лошо в това. Вече няма да си сама, няма да имаш нужда от нищо. От какво си недоволна?
— Звярът знае ли, че съм тук?
— Не го ли чу първия път? - в гласа му се появи студ, ядоса се Руслан.- Има милиони като теб. Звярът,която и да си поиска-в града ще я има.
Той ме искаше.
Големият брат само да ми каже нещо... помня топлината му по време на целувката и тежкото му тяло. Никога не ме е чукал. Струва ми се, че искаше да ме спаси - затова се погрижи да ме омъжат за друг и сега съм заложница в къщата на брат му Ами ако съм безплодна? Има ли нов план?
Споровете свършиха.
Мълчах, мислейки как да се откажа от интимността. Какво да правя? Не мога да избягам или да го държа на разстояние.. Той вече беше оковавал едно момиче за три месеца- за бягство. Не желая такава съдба.
Погледнах покрай него: към отражението в панорамния прозорец. Най-хубавото беше бялата рокля. Другото се губеше на фона на мрака.
-Може би наистина си приличаме…-започнах.
- Мислиш ли?- той се засмя.
— Повече отколкото със Звяра.
О, не, не мисля така. Не мисля, че Руслан, колкото и да му е било трудно в детството, се е опитвал да яде портокал с кората от глад, като мен. Тогава бях на седем. Другите деца ми се смееха. Не си приличаме.
Опитвах се да намеря път към сърцето му, за да изпитам състрадание към него. Всеки има уязвимости. Той познава моите и умело ги натиска. Може би и аз мога да го направя.
- Трябвало е да преживеем много, загубихме родителите си... Разбираш колко трудно ми беше, но майка ми поне имаше време да ме отгледа. А твоята?
Внезапно той се засмя, проблясвайки със зъби в тъмнината.Спрях.
-Спри да оказваш натиск чрез съжалението-сопна се той.-Това няма да ти помогне. Не се опитвай да ме манипулираш. Разбра ли?
- Аз не…
-Не ме ядосвай, Лили. Приличам ли на глупак, който ще повярва, че си започнала този разговор просто така?
Преглътнах и зачаках с изплашено лице да видя какво ще направи.
Руслан си наля още едно уиски. Той потърка брадичката си и разкопча няколко от горните копчета на ризата си.
Той не се ядоса. Поставете ме на мястото ми и толкова.
— Пий с мен — предложи той.
- Не пия уиски.
— Ще ти поръчам шампанско — сви рамене Руслан. — Ще направя каквото искаш, все пак е брачната ти нощ.
Сърцето ми биеше плахо като птица в гърдите, изглежда че той очаква с нетърпение тази вечер.
Звярът вече трябва да знае, че Руслан ме отведе насила. Свидетелите трябва да са му казали. С цялото си сърце се надявах той да дойде за мен, да се споразумее с брат си. Целуваше ме, наричаше ме принцеса... Как искам да вярвам!
И аз не мога.Фактите говорят друго.Трябва да мисля логично.
Преди сватбата някой тайно изпрати бележка, че през нощта ще бъда с някой друг, а не с моя законен съпруг. Така и стана. Не мисля, че Руслан я е писал. Човек, който премахва препятствията по пътя с пистолет, няма да пише бележки на жертвата.
И така, някой знае какво е планирал Руслан. Поне няколко души: този, който е написал, този, който го е предал. Слуховете трябваше да изчезнат. Звярът трябваше да знае за това предварително.
Но той не се намеси.
- Не искам вино.
Той не реагира. Вероятно си мислеше, че отказвам шампанското, а не него. Твърде самонадеян, за да приеме фактите.
-Все пак ще поръчам“, реши той.
Обади се и няколко минути по-късно се върна от вратата с бутилка шампанско. Толкова бързо донесена? ... Той има сервизна стая долу, или какво?
Той остави бутилката на масата и я отпуши. Съскайки, шампанското се изля в чашата и аз го погледнах с горчив гняв и отчаяние. Той не се вслуша в желанията ми. Навик: всичко е както той желае.