— Поне не днес… — опитах се да го отклоня и избухнах в сълзи.
Руслан спря и се зарови във врата ми. Горещ дъх се плъзна по кожата ми. Той все още се беше вкопчил в мен и това, което усетих от него под кръста му- ме доведе до дива паника. Известно време стояхме така. Той ме стисна силно в ръцете си, после вкара езикът си във вдлъбнатината над ключицата и се изправи.
Очите му бяха замъглени и той облиза мокрите си устни. Отметна косата, полепнала по влажната кожа от лицето ми.
- За първи път ли ти е? - попита той. -Мислех, че Звярът те е прецакал.
-Не не е-, измрънках и едва оживях от страх. — Не… Нямахме нищо.
Ръцете ми плъзнаха по раменете му, сякаш се опитвах да намеря слабо място, за да го отблъсна. Чуваше се само тихото шумолене на плата на якето и слабото ми дишане.
Руслан мълчеше.
Може би претегляше дали не лъжа или пак се опитваше да ме манипулира.Исках не само да се отърся от ръцете му, но и от усещанията, които оставиха.
Разгледах разкопчаното копче на ризата.
Беше разхлабил яката си, няколко тъмни косми надничаха през него, черните линии на татуировката. Имаше и висулка, висяща на тънка връв. Веднъж попитах какво означава това, но Руслан не ми отговори.
Мощните гърди се повдигаха от дишане толкова често, както на Звяра, когато ме галеше. Той беше силно развълнуван.
Стоманените пръсти на гърба ми се свиха. Потръпнах, опитвайки се да освободя напрежението. Но това означаваше да се сгуша още по-близо до собственикът на клубът..
— Добре — каза той спокойно.
Той ми повярва.
Пак наведох глава, а по лицето ми се стичаха сълзи. След всичко, което ми се стовари днес, не можах да се сдържа. Въпреки че Руслан не ме пусна, с шестото си чувство усетих, че върхът на опасността е преминат. Ако обаче думите за девствеността ми не го бяха спрели, трябваше да спя с него. От тези неизживени, но ужасни чувства, бях бясна.. Трябва да се справя. Избухнах в още по-силен плач, когато усетих как напрежението напуска тялото ми.
Не съм го излъгала и той го знаеше.
-Брат ми ме изненада-засмя се той.
Той се дръпна назад, за да ме погледне.
Чувствайки се смутен, затворих очи. Няма нищо срамно в това че съм още девствена, но по някаква причина беше срамно, че Руслан сега знае за това.
-Жените винаги се привързват много към първият си“, каза той. - Ако брат ми не е спал с теб, защо го обичаш толкова много?
За какво... За... Мога да кажа: за грижата, закрилата, за това, че беше внимателен към мен и ме заведе на гроба на майка ми. За това, че изрита втория ми баща. Той не направи много, но повече, отколкото всеки друг в живота ми е направил за мен.
За това, че ме нахрани, а не ме принуди да слугувам.
Няма да му кажа това.
- Не знам…
-Ти си наивно момиче…“ той ме погали по лицето, премахвайки окончателно залепналите кичури.Към първия, каза той. Силно привързана към първия мъж!Все пак той ще е първият.Той ще бъде.
Руслан отметна глава към мен, вглеждайки се в насълзените ми очи. Лицето е сериозно. Без гняв, без раздразнение. Дори не разбрах дали ще продължи или ще ме оставя на мира за днес?
След като ме пусна, той се върна на бара и си наля още една чаша уиски.
Останах до прозореца, треперейки в разкопчаната си рокля.
Какво му е на ума не е ясно. Руслан се държеше така, сякаш нищо не се е случило. Въпреки че дишаше тежко и бе разрошен, след като се опитах да го отблъсна... А подутината под панталона още не беше спаднала.
-Ти си твърде млада- каза той неочаквано и аз го слушах предпазливо. - Неопитна. Не разбираш мъжете.
Той бавно се приближи до мен. Не плашещо, но и не се опитва да бъде безобиден. Той извади телефона си от вътрешния джоб на якето си, осветявайки екранът му.
— Да се обадя на Звяра? Той ще ти каже, че ти съчувства ,но нищо повече. Ще се убедиш. Искаш ли?
Стиснах зъби, мразейки Руслан в този момент. Малко се подиграваше, когато опипваше почвата и плашеше до смърт - сега иска и морално да ме измърси..
Каквото и да каже Звяра, това няма да промени чувствата ми. Руслан смята така. Прав е, не разбирам мъжете. Тяхната любов е различна: кратка, безразлична, изпълнена със студенина и похот. Не искам да разбирам тези момчета.
- За какво?
Погледнах телефона като кобра.
- За да разбереш и да се успокоиш по-бързо.
Даааа! Да бъда в леглото с него по-скоро. Спрях да се разпадам, да плача и да се държа така, сякаш любим човек е на път да дойде на помощ.
— Набирам — въздъхна той.
- Няма нужда! Сграбчих китката му по-бързо, отколкото можех да си представя. - Не звъни.
Руслан ме погледна с интерес в очите. Не съм толкова наивна, колкото той реши. Сега в очите ми блестеше страх. Страхувах се, че Руслан отново ще бъде прав.Пръстите на китката му трепереха и това беше първото докосване от моя страна. Не махнах ръката си.