Имаше следи по китките ми,които щяха бързо да посинеят. Ръцете ме боляха, когато Руслан ме влачеше грубо, без церемонно. Така кучетата се влачат за нашийника .Свалих ръкавиците си, гримасничейки, когато паднаха на пода. Прокарах ръце по предмишниците и сгъвката на лактите си. Кожата ме боли. Синините ще има и над над лакътя и по раменете.Обърна х се - гърбът на роклята беше разкъсан. Чорапи в бримки - Руслан стисна здраво бедрото ми и го закачи с пръстенът си.
Усещах парфюма и уискито му, оставени от целувките му.
Заслужаваше си да си спомня устните му, алчната му уста, когато започна да се потреперва от страст.. При Звяра беше съвсем различно, при него беше мнооого по-добре.
Едва сега изпаднах в шок-със закъснение.
Започнах пак да рева.. Спиралата почти не се стичаше, сякаш гримьорът знаеше, че булката ще плаче в брачната си нощ и е използвал водоустойчива. Останалата част от грима обаче беше размазана.Червилото-по брадичката ,пудрата се беше напластила по кожата. Дълбоко в сърцето си знаех, че тази нощ ще свърши така. Подозирах го. Руслан не искаше да ме предаде от самото начало. Веднага каза на брат си: дългът е мой, и дъщерята на длъжника е моя. Следователно нямаше голяма изненада. Само болка и отчаяние.
Не са ме малтретирали, но пак е тъжна гледка.
Открадната и изпомачкана булка е копнеж и драма.
Ако Звярът си отиде, няма да мога да продължа. Това ще ме смаже.
Прерових шкафчетата, но не намерих аспирин.
Хвърлих роклята си - разкопчах чорапите си и ги изхвърлих Няма резервно бельо, ще трябва да се облеча в нещо-гола. Но всичко, което ме правеше секси, е боклук. И трябва да взема душ, за да измия миризмата на Руслан и чувството за безпомощност.
Върнах се, прегледах ризите в гардероба, потърсих нещо по-просто, но не разбрах къде Русландържи тениските. Измъкнах ризата от гардероба, вдишах миризмата - миришеше на омекотител. Съвсем ненатрапчиво, сякаш ризата е била на чист въздух.
Прекалено е да се появя с негови дрехи, но да остана в мръсната,изпокъсана булчинска рокля е още по-тъпо.
Върнах се в банята и регулирах налягането на водата под душа.Първо измих лицето си - изтрих козметиката. Лимоновият сапун от дозатора се стече в дланта ми на силна, деликатна пяна. Набързо насапунисах косата и тялото си, изплакнах се. Все още щях да стоя под мощни струи, които блъскаха по гърба ми, прогонвайки тръпките и умората от мускулите ми, но ако Руслан неочаквано се върне, не искам да се появявам гола пред него ... Малко вероятно е да бъда в състояние да го убеди да спре отново.
Излязох от душ кабината, стъпвайки несигурно върху грубите, топли плочки.Изсуших косата си, тялото си и облякох сватбеното си бельо. С ризата на Руслан изглеждаше доста необичайно. И двете са бели. Влязох в хладната всекидневна. Кожата,ми нагрята от горещият душ, веднага изстина . Боса вървях безшумно.Не знаех къде да ида, но няма да изляза през нощта.
Може би икономката ще дойде сутринта и ще успея да се измъкна, да се свържа със Звяра?
Засмях се на наивността си: и ако откаже да помогне, какво да правя тогава?
Вече се опитах да избягам от клуба, където ме държаха. Но животното се изпраща за бегълците ,макар и да диша неравномерно към мен и вместо да ми отреже носа за наглостта се целунахме за първи път.
Тези спомени сега ми причиняваха болка и остри пристъпи на безпомощност.
Ако избягам отново, Руслан със сигурност ще изпрати за мен не брат си, а някой от главорезите си.
Тръгнах по тъмния коридор към хола и се настаних в един фотьойл с кръстосани крака. Връщането в спалнята му е опасно, а оглеждането на апартамента през нощта не е много добра идея. Всекидневната вече ми е позната. Свих се на стола си, облегнах удобно главата си и погледнах към града. Фенерите светеха, но улиците бяха празни. Дълбока нощ.
Събудих се бавно - не успях да се наспя. Но останах с чувството, че сънувах нещо хубаво. Накрая, излизайки от полусън, разбрах какво ме е събудило и отворих очи.
През прозореца се прокрадваше студена, есенна зора. Руслан застанал до стола и ме погали с пръсти по бузата.
— Добро утро!— каза той дрезгаво.
Глава 4
Лицето на Руслан беше безцветно на студената утринна светлина. Бледа кожа, леко възпалени клепачи след безсънна нощ, надупчени стърнища по бузите.Не можех да разбера дали беше разстроен?. Къде беше през нощта?Пръстите, с които ме галеше, бяха хладни и миришеха на тютюн.
— Облякла си моята риза — отбеляза той.
Погледнах се с недоумение: бялата риза се беше поразтворила на гърдите ми и се загънах по-плътно. Какво говори той, когато...
— Случи ли се нещо със Звяра?
Нищо не трепна по лицето му.