- Ако кажа "не", ще повярваш ли?
Премигнах изненадано. Странен въпрос. И тогава ми просветна: ако той кажеше „да“ или „не“, аз също щях да се съмнявам. И в двата случая има основание за лъжа.Наведох се напред, без да откъсвам очи от него. Още малко и ще пробия дупка в него с очите си.
— Значи не си ходил при него?
Вгледах се изпитателно в лицето му, надявайки се, че нещо ще подскаже къде се намира. Очите останаха студени.
-Стани и се оправи-, настоя той и махна с ръката си. — Тогава направи малко кафе. Скоро ще дойдат при мен. Съжалявам, ще трябва да свърша нещата вкъщи.
Последвах го във всекидневната.
След кратъкият и мъчителен сън, емоциите утихнаха. Въпреки близостта на Руслан, не изпитвах такъв страх като предния ден. Или може би това е вълшебната дума „дела“. Той няма да има време за мен.
Вратата на банята беше отворена, Руслан разкопчаваше маншетите си.
Не влязох.Гледах го как слага копчетата за ръкавели на рафта, измива лицето си със студена вода. Копчетата за ръкавели блестяха ярко на светлината.
Звънеца звънна.
— Някой е дошъл — казах дрезгаво, сякаш не ме беше чул.
-Направи ни кафе“, помоли той с почти нормален тон."Ние" е за кого? Може би Звярът ще дойде? Неочаквана мисъл ме накара да го последвам, но когато вратата се отвори, въздъхнах разочаровано.
Леонард се хилеше злобно на вратата.
За да не видя гадната му физиономия, рязко завих в кухнята. Спрях пред кафе машината, опитвайки се да разбера какво да правя с нея. Американо. Името ми хареса. Ако Руслан обича кафе, тогава той. Търсейки нещо, което може да мине за кафе на зърна и се заслушах в разговора в коридора.
Руслан го повика в кабинета. О, проклет да си! Сега няма да чуя нищо.
-Да идем в офисът ми…“ – чу се железният глас на Руслан.
Намерих пакет в едно от отделенията на кафемашината - кой се сети да ги напъха там? Безумно се ядосах. Мирисът на зърна ме ободри след тежката нощ.
Около пет минути по-късно Леонард изведнъж се появи в кухнята.
— Здравейте — облегна рамо на стълба и се ухили злобно. – Няма да ти отнема много време. Руслан ме изпрати за кафе - погледна ризата ми. — О, виждам, че връзката ви е преминала на следващия етап. Честито!
Той намигна толкова вулгарно, че му се прииска да удари.Сякаш не знае, че Руслан ме отведе насила.Трябва да знам. Независимо дали е следовател или не. Той няма да ми помогне, той само се подиграва, че мъж като Руслан подари на момиче като мен нощ на любов. Това е човек, който се храни със сигурност от него.
-Върви по дяволите“, посъветвах го.
— Не си в добро настроение, скъпа?
Изглежда нищо не го обижда. Разклатих силно кафе машината и Леонард най-накрая насочи вниманието си към нея.
- Това ли приготвяш за Руслан?
- Да Американо.
- Той не го пие така. Сметаната, две супени лъжици захар. Ако няма скоро да спи, двойна доза. Не благодари.
Сякаш нищо не се е случило, Леонард ме погледна. Знаех, че няма да отговори, но рискувах.
- Защо дойде? Какво стана?
Ченгето се засмя замислено.
-Ще платя“, казах аз. - имам пари.
Ако той реши, че спя с Руслан, тогава той също не трябва да се съмнява. Той ме погледна отново, от глезените ми до голото рамо, което се беше подало от яката на ризата ми. Погледът беше замислен и малко тъжен. Нетипично за Леонард.
-Не става въпрос за парите, скъпа…
- А в какво? Кой пострада? - Попитах. - Е, кажи ми, повярвай ми, ще ти се отплатя!
— Толкова ли си любопитна какво се е случило? – попита Руслан от антрето и аз потръпнах, когато влезе в кухнята. -Ако искаш, сам ще ти обясня всичко. Къде е кафето?
Обърнах се, понеже се канех да кажа, че не мога да го приготвя— поне не и в тази машина, когато Леонард се намеси.
- Ще направя! Един миг и всичко ще бъде както искате!
-Последвай ме“,-подхвърли ми Руслан.
Последвах го в кабинета.
Вчера нямах време да огледам апартамента и сутринта всичко се случи твърде бързо, но успях да се огледам сега. Пентхаусът беше огромен. Много светлина, стъкло и метал - декорът е модерен, с преобладаване на сиво, черно и сиво-зелено в интериора. Много мъжествен дизайн. Тук определено нямаше женска ръка.
Вчера нямах време да огледам апартамента и сутринта всичко се случи твърде бързо, но успях да се огледам сега. Пентхаусът беше огромен. Много светлина, стъкло и метал - декорът е модерен, с преобладаване на сиво, черно и сиво-зелено в интериора. Много мъжествен дизайн. Тук определено нямаше женска ръка.
Очаквах обемисти мебели, но почти нямаше: само бюро, ултратънък лаптоп върху черен плот и сейф, вграден в стената отзад. Когато Руслан е на работното място, той блокирва пътя към него.