Впрочем един факт в последно време го подтикваше към размисъл. Кварталът на отритнатите от обществото се бе разраснал неимоверно много, а в последните месеци почти стремително. Там попадаха и такива хора, които в същност бяха съвсем нормални хора, които искаха да консумират и да се трудят, на които обаче тази възможност бе вече отнета. Ала повечето не оставаха за дълго, също и това обстоятелство беше необичайно. Мъже в черни униформи ги отвеждаха: главорезите от хирургическото правораздаване — от ХП. Или пък се обесваха, но после пак биваха отмъквани, стига да ги откриеха навреме и да можеха още да използуват органите им. Или се записваха за преселване на планетите „Алфа-Кентавър“ в канторите на фирмите „Руст-АД“ или „Вертитръст“. Някой ден главорезите от ХП щяха да отмъкнат и него, Вермзер беше сигурен в това, защото никога не би отишъл на звездите, дори здравословното състояние да му позволяваше това. Той проучваше от вестниците даже и съобщенията в ситен шрифт: в проект бяха нови закони. Кварталът на лумпените може би нямаше да просъществува дълго. А пък лумпените — тогава те също нямаше вече да съществуват. Всичко, което не ставаше за планетите, щеше да увисне на куката за месо.
Алфред Бек се прибра от кантората две седмици след срещата на сина му Гигер с комисионера (за която той не бе споменал нито дума в къщи). Беше бледен като смъртник, потреперваше и имаше характерните симптоми на настъпващ сърдечен инфаркт. Очите му изцяло бяха загубили онзи вдъхновен блясък, който Алфред ежедневно поддържаше с три капки „Старс“ (127 марки; на по-изгодна цена в декоративна тройна опаковка — 329 марки).
С няколко механични крачки той се дотътри до дивана (12 500 марки), който беше купил заедно с пластмасовия цветен телевизор в хармониращ с него цвят, когато след четиримесечна употреба старият телевизор вече беше за боклука, и се отпусна в меката тапицерия.
В такова състояние — грохнал от изнемога, с трескав пулс — го завари неговата съпруга Елке, когато се прибра у дома с две полупрозрачни пазарски чанти.
— За бога, Алфред, не ти ли е добре? — извика тя. — Фреди, хайде отговори ми!
Тя самата изглеждаше доста уморена, тъй като грижливо подредената й фризура се беше разчорлила и овлажнили от пот, тренираният глас „Мерлин Монро“ (задочен курс, четири дългосвирещи плочи, два учебника и една цветна снимка на покойницата само за 23 156 марки), отдавна загубил кадифената си сладост, отново бе станал хрипкав и делничен.
— Случило ли се е нещо? Хайде, говори най-после! — Тя пусна пазарските чанти върху килима (30 250 марки на 1 500 изгодни месечни вноски); едната се пукна и от нея изпаднаха няколко дебели тома.
— Нервите ми съвсем са разнебитиха! — рече задавено Бек. — В кантората Коргер здравата ме накастри, защото вече не съм работел така резултатно, както преди, и намекна, че трябвало да се поогледам за някоя нова работа. Тъкмо Коргер, тоя кучи задник! Коргер, дето започна при мене като чирак и комуто с такъв зор наливах в главата занаят! — Бек спря, задъхвайки се. — Но това още далеч не е всичко, макар че и то ми стига, защото кой ще ме вземе, когато загубя работата си? Ще трябва да започна някъде като неквалифициран работник. Но както казах, работата става по-дебела. Днес, след като затворихме кантората, не успях да купя нищо. Разбираш ли: не искаха нищо да ми продадат, абсолютно нищо!
Елке седеше занемяла в креслото си и го гледаше.
— Бях при Модел, както се бяхме уговорили вчера, исках да купя новия „Тигър–2500“. Направих една изпитателна обиколка, бях любезно обслужен, както винаги. В края на краищата не купуваме за първи път кола оттам. Обръщаха се към мене: „Тук, господин Бек“; „Моля, господин Бек“; „Положително, господин Бек“. Обслужваше ме самият Модел. После, когато трябваше да попълним договора за изплащане, Модел ми зададе традиционните въпроси. Нали знаеш — докъде са стигнали дълговете ни и прочие. Обичайните безсмислици с една дума. Казах му, че сме стигнали до внуците на Гигер… Няма да повярваш как се свъси нашият приятел в тоя момент. „В такъв случай мога и да не изчислявам възможните работни часове, защото те, разбира се, далеч надхвърлят нашите граници“ — обясни той. С една дума доста безочливо ми заяви, че не можел да ми продаде колата, тъй като се включил в някаква си АКЦИЯ 500 000 ЧАСА, чиито членове осигурявали кредити в аванс само до 500 000 часа.
— Има и други търговски фирми за коли.