— Да, и аз така си мислех. Но и при Фишер не бе по-различно, и при Кросби, Стилс и Наш енд Янг също. Трябваше да се тътря дотук с нашата допотопна таратайка; никой не благоволи да ми продаде кола; всички членуват в новата акция. И не само търговците на коли, но даже и оптиците, може би знаеш, собственикът на закусвалнята на Албертщрасе също участва в тая акция. Той не пожела да ми даде на кредит дори парче от мизерния хамбургски.
— Вече си мислех, че има нещо в мен, което ме бележи като безделник.
— Как така, какво значи това?
— Че никой не пожела да ми продаде нищо. Нито дрехи, нито хранителни продукти. Тези книги са всичко, което ми дадоха на кредит.
— Какви са тия книги?
— Един осемтомен наръчник за длъжници в икономическата система с търговия на изплащане, на много изгодна цена. Специална стока.
— Нищо за ядене?
— Нищо за ядене! Ако това не е някакъв кошмарен сън, утре можем да стигнем до просешка тояга и да се отнесем до социални грижи.
Стрелката на старинния декоративен часовник върху масата в заседателната зала беше нагласена на кръгъл час и тъкмо беше възбудила първите четири-пет акорда на звънката като сребро часовникова камбанка, когато тапицираната кожена врата на фронталната стена в помещението безшумно се отвори. Зад четири тежковъоръжени горили, облечени в черна кожа, в залата влезе делегацията на парламентьорите, а други две кожени горили затвориха вратата със сребърната дръжка. Хунгер се надигна всред неловкото мълчание и с крайчеца на окото си забеляза, че Леман и Залевски, както винаги, се присъединиха към него, докато Калвен демонстративно остана на мястото си.
— Останете по места — ухили се Войтман толкова благоразположено, доколкото позволяваше хапливата му физиономия. — Моля, господа! — С театрална въздишка, ала много енергично, той се притисна по-плътно в креслото срещу Хунгер, като не пропусна да стрелне с поглед Калвен. Един негов сътрудник му подаде черна пура и огън от една сребърна запалка, докато друг пък изрови от някакъв жълт кожен куфар цял куп дела и ги струпа пред него.
— Отбележете в протокола: „Участващите в преговорите делегации на фирмите «Вертитръст» — представена от Войтман, доктор Уилямс, Шалеви и доктор Гертнер — «Руст-АД» — представена от доктор Хунгер, Калвен, доктор Леман и Залевски…“ Точен ли съм? — запита той дебнешком, а Хунгер отговори, като леко кимна и повдигна ъгълчетата на устните си. Без ни най-малка изненада той отбеляза, че Войтман е отлично информиран за противниците, навярно по-добре, отколкото те самите за него и неговите хора, а освен това забеляза, че по нареждане Калвен протоколира за „Руст-АД“. За „Вертитръст“ с тази работа се залови стройният мъж с очила с никелови рамки и рядка коса, когото бяха представили заедно с доктор Гертнер.
— … се срещната във фирмата „Вертитръст на 12 септември 2073 година в 14 часа за преговори, които целят да изяснят в каква степен е възможно сътрудничеството между тях на земната капиталова борса и разграничаването на интересите в слънчевата система «Алфа-Кентавър». Съгласни?
Войтман извърна очи към Хунгер, Хунгер кимна.
— В такъв случай предлагам най-напред нашите референти да докладват за сегашното положение в зависимост от перспективите на двата концерна. Може би фирмата «Руст-АД» желае да започне?
Хунгер даде знак на Залевски и се отпусна в тежкото кожено кресло. Докато през ушите му минаваха множество числа и данни, прекъсвани от време на време от шумното пръхтене на Войтман, Хунгер още веднъж очерта позициите в преговорите. «Вертитръст» и «Руст-АД» бяха двата колоса всред земните концерни. «Вертитръст» беше малко по-голям от «Руст-АД», но двата концерна заедно контролираха почти 65% от земния пазар за полицаи, те диктуваха цените на стоките за широко потребление. Двата концерна разработваха самостоятелни космически програми, двата концерна притежаваха по една планета в системата «Алфа-Кентавър», и двата искаха да населят планетите си. Настоящата конференция показваше, че босовете на концерните в основни линии вече бяха скицирали пътя, по който можеше да се постигне тази цел. Хунгер, социално преуспял въпреки дребнобуржоазния си произход, естествено знаеше, че седи тук като представител на управляващата върхушка в един концерн, който не само заблуждаваше своите служители за стойността на техния труд, а в значителна степен подпомагаше и угнетяването и санкционирането на земното население, в машинациите против него. Това стана след въвеждането на икономическата система с търговия на изплащане. На младини Хунгер напълно осъзнато беше преживял преходната фаза от покупка срещу заплащане към покупка на кредит и бе задълбочил познанията си върху нея в школата на профсъюзите, а по-късно я проучи и от вътрешнозаводската документация. Така наречените конюнктурни мерки за държавата доведоха дотам, че чрез използване на модерното понятие «намаляване на покупателната способност» и наднормена работа на трудещите се маси бяха наложени специални данъци и забрана за повишаване на заплатите с цел да се покрият загубите от инфлацията. Впоследствие обаче се стигна дотам, че предлаганите на пазара стоки за потребление спряха, да се купуват. Икономическите чародеи установиха, че това не е желаният резултат, и изискваха по-широко, а понеже бе настъпила и нова криза, даже максимално потребление. Тъй като, от друга страна, икономиката не искаше да се откаже от силно нарасналите печалби в резултат на проведените акции и тъй като правителството вече беше включило допълнителните доходи от данъците в програмата за въоръжаване, като изход започна да се пропагандира търговията на кредит, така наречената икономическа система с търговия на изплащане. Големите концерни, които извличаха най-тлъстите печалби, изявиха готовност да изкупят полиците за работоспособността на длъжника, а по-късно и за работоспособността на наследниците на длъжника.