— Ако хранителните продукти не се произвеждаха от чиста синтетика — отвърна тя доста гневно, — ти би пукнал в служба на твоята любима икономика от затлъстяване на сърцето.
— Ти просто не искаш да ме разбереш. Тук става въпрос за принципа. Ние живеем в икономическа система с търговия на изплащане и не можем да променим нищо от нея, дори и да искаме. Това би било регрес. Би било… би било все едно първобитните хора да са си задавали въпроса докъде ще ги доведе цялата тая работа, дето са слезли от дърветата и са тръгнали изправени. Да се върнем обратно на дърветата ли? — Той изпита радост от собственото си сравнение. — Прогресът в нашия случай е, че ние консумираме нещо, което ще изплащат в бъдеще нашите наследници.
— Но ние нямаме наследници.
— Какво от това — възрази Валтер малко възкисело, — нашите наследници, които и да са те, трябва да се нагърбят с оставеното от нас наследство, независимо от това дали им отърва, или не. Въпросът е законно решен.
— И това ли, че в Хамбург вече не всеки може да си купи каквото поиска, е законно решение? Аз самата вече не съм чак толкова сигурна дали утре ти ще успееш да купиш нова гарнитура.
— Що за слухове?
— Научих го от Бригит. Тази сутрин разговарях с нея. В Хамбург се провеждала някаква си АКЦИЯ 500 000 ЧАСА; който е задлъжнял по-солидно, не получава нищо повече.
— Щуротии!
— Отивам да си взема един душ — каза Алфред Бек и излезе от всекидневната. Не изглежда добре, помисли Елке и запрелиства неохотно из една купчина нови списания. (Абонаментно издание: шест списания за жената, два спортни вестника, един икономически бюлетин и два броя „Култура“ — всички от седмичната колекция на много изгодна цена 138 марки; разбира се, тази колекция нямаше нищо общо с някогашните литературни кръжоци, изградени на принципа на колективната употреба; тук всичко беше ново.)
Нищо чудно, че изглежда зле. Нещата не вървяха на добре. Тя беше открила тук-там още някой и друг източник за покупки и бе успяла да се позапаси с хранителни продукти, но и тези източници междувременно бяха пресъхнали, защото съдържателите им се бяха включили в новата акция. Как ли щеше да свърши цялата тая работа? И пресата, и телевизията мълчаха. Не се чуваше нищо. Все пак тази акция очевидно засягаше много хора. Само Алфред не искаше да признае, че и други са засегнати. Той смяташе тази кампания за съзаклятие единствено срещу неговото семейство и не можеше да бъде разубеден от тази мисъл. Той разправяше, че колегите си шушукали зад гърба му; може би и те си шушукаха тъкмо за проблемите, засягащи и него самия. Положително имаше някои, които благодарение на повечето си деца или обществените си привилегии се намираха далеч под 500 000-та часова граница и които не прикриваха своето презрение, ала имаше и много по-закъсали хора. Вчера Алфред беше ходил при психиатъра, но и той бе отказал да го лекува.
— Кого ще лекувате тогава, щом не помагате на хората, обременени от проблеми? Нима не искате да печелите? — бе кипнала Елке.
— От вас няма да спечеля абсолютно нищо. Никой няма да вземе вашата полица.
— А от какво ще преживявате в бъдеще?
— Това не ви интересува, впрочем има места, които ще ми компенсират непостъпилите приходи!
Залевски беше свършил своя доклад и Шалеви тъкмо изнасяше контрадоклада. Той веднага се залови с изкупната цена на полиците и постави изискване, далеч надхвърлящо поисканото от Залевски прогресивно увеличаване на лихвите за загубите в съответствие с размера на отсрочената производителност на труда, за дългосрочното премахване търговията на кредит на няколко етапа чрез акция 500 000 часа, акция 200 000 часа, акция 100 000 часа и т.н. до нулата. Като причина той изтъкна, че в противовес на ситуацията при въвеждане търговията на кредит преди десетилетия, сега „Вертитръст“ и „Руст-АД“ имали напълно гарантирана хегемония, която непоколебимо би могла да устои на евентуални революционни брожения. Напротив: революциите дори можели да послужат като повод за съкращаване на програмата. Като цел Шалеви посочи премахването на кредита и ограничаването на потреблението при същевременно разширяване на междузвездната сфера на влияние чрез този допълнителен капитал. Цел трябвало, да бъде бързото населяване на двата свята „Алфа-Кентавър“.
— Но планетата на „Вертитръст“ е населена с човекоподобни първобитни същества, и то в значителна гъстота — възрази Хунгер. — Ще си имате трудности с ООН.
— Мили мой Хунгер — захили се Войтман, — добре сте схванали. Както вече правилно отбелязахте, касае се за човекоподобни първобитни същества. Повярвайте ми, няколко милиона маймуни не представляват никакъв проблем за „Вертитръст“, а и ООН също. Бъдете уверен, има средства и пътища да подготвим планетата за заселване не по-зле от вашата.