— Не всички от тях — отбеляза капитанът. — Във всеки случай не всички от тях. Попадал съм в области с извънземни, цели планети, където никой не е и помислял за религия и вяра. Трябва да отбележа, че това не им се бе отразило зле. Понякога е за тяхно добро.
— Да създадеш папа — заговори Тенисън, — е странна задача, която може да си поставиш. Чудя се откъде ли роботите са заимствали тази идея и какъв е очакваният краен резултат.
— Човек никога не може да каже нещо със сигурност за роботите — отбеляза капитанът. — Те са смешна общност. Непрекъснато се мотаят в пространството и просто преставаш да се тревожиш и да се чудиш защо някой си прави нещо или какво очакват те от онова, което вършат. Никой от онези странни извънземни не разсъждава по начина, по който разсъждаваме ние. Те са банда смахнати досадници. В сравнение с повечето от тях, роботите не са просто хуманоиди, а направо човешки същества.
— Би трябвало да бъдат — рече Джил. — Ние сме онези, които ги видяхме в мечтите си. Никое друго същество не го е сторило. Има такива, които ще кажат, че роботите са човешка генерация, продължение на нас самите.
— В това може би има известна истина — съгласи се капитанът. — Колкото и понякога да са странни, те все пак са с няколко нива над всеки извънземен, когото съм срещал.
— Вие не харесвате извънземните — каза Тенисън.
— Нима вие не се отвращавате от тях? Та кой харесва тези твари?
— И все пак ги използвате на кораба си.
— Само защото не мога да събера екипаж от човешки същества. Тук наоколо няма много хора.
— Значи вие превозвате извънземните до Края на Нищото, после ги връщате обратно на Гътшот.
— Някой трябва да ги превозва — с тежест констатира капитанът. — И трябва да му плащат добре, задето го прави. Аз ги превозвам, но никъде не пише, че трябва да общувам с тях. Не просто защото не ги харесвам, което не отричам, а защото ние, хората, трябва да се подкрепяме. Ако не го правим, един ден те ще ни покорят.
Тенисън мълчаливо изучаваше капитана. Не приличаше на сляп, фанатизиран привърженик на някаква идея. Беше на средна възраст — нито млад, нито стар — профилът му наподобяваше брадва. Без чувство за хумор, изцяло отдаден на бизнеса. Странен човек, каза си Тенисън, един от онези духовно изкривени самотници. Беше повече от сигурно, че капитанът е самотен. Години беше превозвал извънземни поклонници между Гътшот и Края на Нищото и през цялото това време на самотно съществуване, проникнато от вопиюща нужда за човешка близост, ужасът и презрението му към пасажерите бяха нараствали, и сега бяха здраво впили пипала в психиката и целия му живот.
— Разкажете ни за самия Край на Нищото — обърна се към него Джил. — Питам ви от мига, когато се качих на борда, и нито веднъж не сте ми казали що за планета е това. Нямам представа дали е плодородна земя, или…
— Не, плодородна земя е — обясни капитанът. — Проектът наистина предвижда създаването на градини и полета. Роботите работят в тях, за да отглеждат храна за своите биологични братя. Всичко останало е пустош, природата е недокосната, оставена във вида, в който е била сътворена. Не е била облагородена от човешка ръка. На планетата няма достатъчно хора, които да се заемат с цивилизованото й използване. Единственият, който го прави и когото познавам, е мъж на име Томас Декър. Декър е странен тип. Живее сам в колиба в покрайнините на селището.
— Вие приятел ли сте на Декър?
— Не ми е приятел. В делови отношения сме. Почти при всеки курс ми донася чувалче полускъпоценни и скъпоценни камъни. Знаете ги — гранати, аметисти, аквамарини, топази. Нищо изключително, рядко се появява нещо с действителна стойност. Опал с не особено висока стойност от време на време, веднъж два изумруда, за които добре се споразумяхме. Нищо особено. Няма да натрупаме богатство от тях. Имам чувството, че не го прави за пари, макар че може би греша. Тайнствен човек. Никой не знае нищо за него, макар че е там от години. Все си мисля, че търси скъпоценни камъни за удоволствие. Донася ми ги и аз ги продавам по договор, който съм подписал в Гътшот. Плаща ми десет процента от цената.
— Откъде намира камъните? — попита Тенисън.
— Броди из пущинаците, из планините, оглежда речните корита, обръща чакъла…