Озоваха се в някаква стая. В далечния й край се издигаше подиум, опрян до стената, а върху него бе поставено нещо, наподобяващо голям стъклен балон. Подиумът бе заобиколен от множество конуси. От единия му край седеше същество, подобно на копа сено. То имаше очи, надничащи през сеното, а около балона подскачаше напред-назад някаква твар, която приличаше на октопод. Всеки път, когато се приземеше на пода, октоподът издаваше пльокащ звук, сякаш голямо парче черен дроб бе запращано с все сила срещу твърда повърхност.
Конусите ги поведоха напред и пътешествениците се озоваха пред балона, после конусообразните се дръпнаха назад и изчезнаха.
Балонът беше не просто обикновен балон. В предната си част имаше вдлъбнатина, а в нея се долавяха чертите на някакво лице. И все пак човек не можеше да бъди сигурен дали ги вижда. За секунда лицето оставаше там, а в следващия миг се разтваряше в изникнали незнайно откъде валма дим.
Джил се задъха.
— Джейсън! Помниш ли онази записка — онази, която беше написал кардинал Теодосий? Която аз намерих в кошчето за боклук в тайния килер?
— Боже мой, да! — отвърна Тенисън. — Този балон е едно от съществата, описани от кардинала. „Лице, сякаш обвито в понесен от вятъра дим“, бе написал той.
От дима в балона долетя шум — стържещи, драскащи звуци. Шумът продължи известно време. След малко стана ясно, че балонът издава тези звуци, като се опитва да разговаря с тях.
— Не разбирам нито дума — прошепна Джил.
— Мъчи се да установи контакт — намеси се Шептящия. — Това е очевидно. Ала нещо не се получава.
— Като че ни крещи. Ядосан ли е балонът, Шептящи?
— Не мисля — отвърна Шептящия. — Не излъчва чувство, подобно на гняв.
Един от конусите избърза напред и се изправи пред балона. Балонът захвърли няколко скърцащи звуци срещу него, след което конусообразното създание се обърна и бързо изчезна. Балонът млъкна. Той все още гледаше пътешествениците и макар и понякога димът да скриваше лицето му, те усещаха, че той все още ги наблюдава.
— Смятам, макар че не съм напълно сигурен в това — заговори Шептящия, — че повика някого. Вероятно той ще бъде в състояние да превежда при разговора, който балонът желае да проведе с вас.
Балонът мълчеше. Конусите също — ако всъщност някога въобще бяха издавали някакъв звук. Чуваше се единствено острия шум на октопода, който продължаваше да подскача напред-назад. Очите на съществото в единия край на подиума, което приличаше на копа сено, ги наблюдаваха, без да мигат.
В стаята владееше тишина, нарушавана от пльокането на октопода — черен дроб по пода. После прозвуча друг звук — шум от стъпки на двукрако човешко същество. В това не можеше да има никакво съмнение.
Тенисън се обърна по посока на шума.
Томас Декър се приближаваше с решителни крачки към тях.
53.
— Екюър, този път искам да бъдете съвсем откровен с мен — заговори кардинал Теодосий.
— Ваше Преосвещенство — възрази Екюър, — винаги съм бил откровен с вас.
— С което искате да кажете, че никога не сте ме лъгал? — продължи кардиналът. — Може би сте прав. Аз имам предвид, че невинаги сте ми казвали онова, което знаете. Скривали сте някои факти от мен. Например, защо никога не сте ми споменавали за Шептящия на Декър?
— Защото Шептящия никога не е бил предмет на разговорите ми с вас — заяви Екюър. — Освен това самият аз научих за него едва преди няколко дни.
— Но Тенисън е знаел. При това много време преди вас.
— Да, така е. Той беше приятел на Декър.
— Как се е свързал Тенисън с Шептящия?
— От това, което ми каза, разбрах, че Шептящия го е потърсил.
— Но ви е казал за това значително по-късно след самото събитие.
— Предполагам, че сте прав. Тенисън имаше чувството, че заради Декър не бива да споделя това нито с мен, нито с когото и да било. Каза ми за Шептящия, след като Декър беше убит.
— С изключение на тайната за Шептящия, вие и Тенисън бяхте много близки — имам предвид, че ви е казвал всичко.
— И аз споделям същото мнение.
— Случайно да ви е казвал, че възнамерява да отиде до Рая?
Екюър подскочи от мястото си. Взря се в кардинала, опитвайки се да разгадае израза му, ала кой бе в състояние да разгадае лицето на един робот? Накрая той отчаяно се отпусна в креслото си.
— Не — промълви той, — не ми е казвал. Нямах никаква представа.