— Да — отвърна Екюър и стана от креслото. — Хайде, да вървим при папата.
Кардиналът също се изправи. Екюър му зададе още един въпрос:
— Казахте, че сега ореолът на Рая ще бъде снет. Откъде сте сигурен, че ще стана така?
— О, това ли било! — изрече кардиналът. — Е, това вече е хазарт. Или може би, пресметнат риск. Ако се окаже, че греша, със сигурност аз ще стана дребен монах, който си губи времето с дреболии.
— И вие охотно се отдавате на това хазартно начинание?
— Да, наистина — кимна Теодосий.
54.
— До определено време си спомням някои неща — говореше Декър. — Спомням си, че бях притиснат до корпуса на кораба, опитвах да забия пръсти в метала, гледах през илюминатори и виждах центъра на това място — подобно на главината на колело — който се възвисяваше пред погледа ми, виждах пътищата, които се събираха в главината като безброй спици. Не помня, как съм изтичал до спасителния кораб, защото тичах не аз, не този Декър II, който седи тук и разговаря с вас, а истинският, първият, оригиналният Декър, който е послужил за образец при моето създаване.
— Всичко това съвпада — заяви Тенисън, — с малкото, което е споменавал истинският Декър, (както го наричаш ти). Но той не ми каза много неща. Беше мълчалив човек.
— И аз съм такъв — заяви Декър II, — но шокът и, бих казал, радостта, че срещам човешки същества, нарушиха сдържаността ми.
Седяха в приятна стая, разположена високо в една от многото кули. Дебели килими покриваха пода, по стените се виждаха странни композиции. Мебелите бяха изключително удобни.
— Радвам се — подхвана Джил, — че успя да намериш такова място за нас. В цялата тази извънземна обстановка то ни напомня за дома.
— Бяха необходими доста усилия — отвърна й Декър, — но Балонообразния настояваше да ви намеря подходящ подслон. Той държи на гостоприемството.
— Балонообразния ли?
— Онзи балон със смешното лице — обясни Декър. — Той е един от многото, които присъстват тук. Наричам ги непочтително Балонообразните. Естествено, те имат друго име, но то е непроизносимо на човешки език, а буквалният му превод звучи нелепо. Точно този Балонообразен, който срещнахте, може да бъде наречен мой приятел, макар че сигурно е повече от обикновен приятел. Трудно е да го обясня. Аз го наричам Опушения заради лицето му, макар че лицата на всички останали от тях са такива. Той не знае какво означава „Опушен“, макар че го наричам така в негово присъствие. Смята, че това е някакво гальовно човешко име. Ако знаеше истинското значение, сигурно щеше да ми се разсърди. Видяхте ли Копата сено, която беше с него?
— Забелязах я — отговори Тенисън. — Тя ни наблюдаваше.
— Това е най-добрият приятел на Опушения, живял е най-дълго с него. Аз съм вторият му приятел, защото съм отскоро тук. Ние сме като Светата троица. Балонообразните никога не остават сами. С всеки един от тях трябва да има още двама. Това е нещо подобно на братство, приятелство, скрепено с кръв — не е точно така, но се мъча да го опиша, доколкото е възможно, най-точно. Копата сено сигурно ви е поуплашил. Той изглежда твърде странно.
— Да, постресна ни — призна Джил.
— Копата сено не е лош — отбеляза Декър. — Трябва просто да го опознаеш. На първо място въобще не е като онези лигави ужасии, които така често се срещат тук.
— Приемаш всичко наоколо много спокойно — подчерта Джил.
— Не се оплаквам — отвърна Декър. — С мен се отнасяха добре. Отначало се чудех какво е положението ми тук — пленник, беглец, музеен експонат? Струва ми се, че все още не зная какъв съм, но повече не се тревожа за това. Балонообразните се държат добре с мен.
— Балонообразните са те заснели на кораба ти. Не теб, а истинския Декър — подхвана Тенисън. — После използвали фотографията, за да експонират още един Декър, съществото, което си ти. От Онова разстояние, когато си бил притиснат към корпуса на кораба…
— Трябва да разберете — коригира го Декър, — че в този процес се използва нещо много по-сложно от фотография. Не съм сигурен каква техника използват. Схващам принципа, но не зная как действа. Мога да го обясня само най-общо и зная, че обяснението е неубедително. Все пак мога да го сравня със скенерите, създадени на земята преди много, много години. Отначало ги наричали мозъчни скенери, защото ги използвали при изследвания на човешкия мозък за откриване на тумори. После започнали да ги използват за изследване на цялото тяло. Скенерът бил в състояние да заснема множество напречни сечения на тялото. Ако се изразим образно, апаратът „обелвал“ тялото, което е доста тромав израз, но правел рентгенови снимки на различна дълбочина. Терминът „снимка“ също не е правилен. Данните се въвеждали в компютър, който обобщавал резултатите и ги привеждал във вид, в който можело да бъдат прочетени. Ето това може да прави и уредът, изобретен от Балонообразните. Но той е в състояние да работи от значително разстояние. Неговите данни могат да бъдат използвани за повторно моделиране на всякакъв вид материя — буквално всичко, за което е получена информация. Казаха ми, че в моя случай, освен данните за тялото ми, уредът е разполагал с данни и за кораба. Ала те използвали само данните за моето тяло. Предполагам, че спецификацията на кораба все още може да бъде намерена в някой от файловете. Възможно е корабът да бъде създаден повторно, ако изобщо има смисъл.