Выбрать главу

— Но Декър, истинският Декър, се намираше двеста години извън своето време — напомни Тенисън. — Точно това ми каза. Спасителният кораб поддържал намалени жизнените функции на тялото му, докато търсел планета, където той би могъл да оцелее. Търсенето продължило двеста години. А според твоята преценка, ти си тук от около сто години.

— За първи път чувам за това — отговори Декър. — Но мога да изкажа едно предположение. Сигурно са изтекли сто години, докато Балонообразните се заемат с моя случай. Те разполагат с изключително много информация. Понякога им се налага да създават нещо втори път. Някои от данните, с които разполагат тук, сигурно са стояли във файловете неколкостотин години. На други въобще може да не им дойде редът.

— Казваш, че си тук от сто години. На колко години си бил, когато се е случил инцидентът — на четиридесет? Не приличаш на човек, който е на сто и четиридесет години. Не изглеждаш нито ден по-стар от онзи Декър, когото познавах.

— Ами те са възприели следната практика — обясни Декър, — въвеждат подобрения в получената от тях информация. Когато създават организъм от данните, с които разполагат, правят опит да открият слабото му място. Предполагам, че когато създавали мен от информацията, е имало сведения и за безполезния орган у човека — червеобразният апендикс. Забелязали са, че не е необходим и по всяка вероятност не са го вложили в мен. Обзалагам се с вас, че нямам апендикс. Внасят корекции и в случай на увредени сърдечни клапи. Липсващият зъб ще бъде заменен, онзи, който има кариес — също. Болен бъбрек или заболявания на червата…

— Говориш така, сякаш би могъл да живееш вечно…

— Не съм безсмъртен, но вероятно доста ще поживея. Ако ми се случи нещо и е необходимо да ме спасят, сигурно ще го направят — може би ще заменят сърцето, черния или белия дроб. Така постъпват с всички твари тук. Аз съм единственото човешко същество тук и те нямат никаква представа от начина ми на живот. Но когато научих езика им и им обясних от какво имам нужда, те ми доставиха всичко — килими, картини, мебели, храна, каквато можех да ям. Дори ми дадоха някои неща, от които нямах нужда. Това е, което виждате около себе си. Предоставете им спецификации, и те ще намерят всичко необходимо. Разполагат с някакви преобразователи на материя. Не някаква машинка, в която сипваш пясък, а после изваждаш букети с цветя, сладолед, тесте карти или каквото и да й поискаш. Това са многофунционални машини, ужасно ефикасни.

— Тук има ли други човешки същества? — попита Джил.

— Неколцина хуманоиди, но те не са хора. По множество белези могат да бъдат класифицирани като човешки същества. Два крака, две ръце, две очи, две уши, уста и нос, но не са човешки същества. С което не искам да кажа, че са по-малко хуманни от нас, защото не е така. Някои от тях може би ни превъзхождат. Аз ги познавам всичките и те ме познават, разбираме се добре. Имаме и някои общи черти. За всеки един от нас е по-добре да общуваме помежду си, отколкото с разумен паяк или някаква сфера пулсиращ разум.

— Но какъв е смисълът на всичко това? — попита Джил. — Прилича ми на някаква галактическа зоологическа градина.

— Ами точно това е, разбира се. Ала същевременно е и още нещо. Най-добрият превод, който бих могъл да направя — а той ще бъде твърде неточен — на термина, използван за описание на това място, е Център за галактически изследвания. Основното, с което се занимават тук, наподобява вашия Ватикан. Все пак от онова, което ми разказахте, разбирам, че подходът е по-различен, мотивите също са различни. Балонообразните са поставили основите на тази институция преди около милион години, ала те са само част от нея. Естествено, те са главните тук, но през всичките тези години са възприемали модели от други култури, ориентирани към изследователска работа. Погледнато като цяло, това е внушителна операция. Целият проект се основава на проникване в Галактиката — физическо проникване, в резултат на което се събира информация. След като тази информация постъпи тук, формите на живот могат да бъдат пресъздавани и изучавани. Събират се сведения не само за живите форми, които срещат, но и изделия, сътворени от други култури — машини-сгради, превозни средства, играчки, храни, земеделски култури и всичко, което може да ви дойде наум. Струва ми се, че в това отношение техният метод превъзхожда този на Ватикана, по-последователен е, но областта на изследване е ограничена в една-единствена Галактика, макар че през последното столетие се вдигна шум да бъде разработена техника, която позволява навлизането в някои от съседните галактики.