— А как стои въпросът със сигурността? — попита Тенисън. — Струва ми се, че място като това, е истинско безстопанствено съкровище. Ако някои раси научат какво правите тук, биха могли да помислят за добре планиран набег с цел грабеж. Ватикана си е осигурил известна сигурност, с това, че се намира на по-затънтено място и не дава гласност за дейността си. Тук вие сте открити за всички.
— Моят екипаж, по-скоро екипажът на истинския Декър — обясни Декър, беше покосен чрез някакво психологическо оръжие. Беше ни внушено някакво чувство на ужас и честна дума, не зная как го направиха, но ужасът бе предизвикан от някакъв гръмотевичен глас, който ни говореше — никой не разбираше думите, но ги чувстваше — да се махаме оттук. Екипажът беше обзет от такава паника, аз също, че никой не направи опит да смени посоката на кораба. Те просто бягаха, обхванати от ужас, търсейки спасение с бягство. Корабът се разби на петдесетина километра зад това място тук. Дори вашата Изследователка Мери е била доста уплашена. Не знаех за това, докато не ми казахте, но сега е очевидно, че са я прогонили чрез сплашване. Макар че физически не е присъствала тук, е била открита. Предполагам, че в нашите файлове има данни за нея. Сигурно още нищо не е предприето по нейния случай. Вероятно не им е изглеждал толкова важен.
— Той ни доведе тук — каза Джил.
— Каква част от него ще разкажете на Балонообразните?
— Казахме всичко на теб.
— Да, разбира се. И аз ще го разкажа на Опушения. Искате ли да не споменавам за нещо от онова, което споделихте с мен?
— Такова нещо няма — заяви Декър. — Ние сме отворена книга.
— Съветвам ви — рече Декър, — да кажете абсолютно всичко. Балонообразните ще бъдат достатъчно заинтригувани и ще започнат разследване. Съмнявам се, че въобще трябва да се боите от тях за нещо. Те наистина са много свестни същества, дори според човешките стандарти. Възможно най-извънземни, разбира се, понякога трудно можеш да ги разбереш, но определено не са човекоядци. За пръв път през цялата им история някой се е промъкнал при тях. Това със сигурност ще привлече вниманието ми. Онези ваши същества-уравнения сигурно са много ловки.
— Те са много добри във всичко, което вършат — рече Джил.
— От интереса, който Опушения прояви към тях, стигам до заключението, че са непознати за Балонообразните. Имате ли някаква представа за координатите им в Галактиката?
— Ни най-малка — отговори Тенисън.
— Искаш да кажеш, че контактувате с тях, без да знаете какви са координатите на планетата им?
— Точно така.
— Но как е възможно?
— Слушай, Декър, разказахме ти почти всичко. Дай ни право да запазим нещо в тайна.
— Да, мисля, че така е справедливо. Но ми се стори, че видях един Прахообразен с вас. Вярно ли е това.
— Прахообразен ли?
— Да. Бляскаво кълбо с неясни очертания.
— Един Прахообразен дойде с нас — потвърди Джил. — Изглежда, че е изчезнал някъде.
— Възможно ли е той да е свързан с всичко това?
— Декър, казах една тайна, нали? — попита го Тенисън.
— Да, извинявай.
— Ами какво става със съществата-уравнения? — поинтересува се Джил. — Знаеш ли къде са те?
— Скупчили са се на паркинга на Опушения — отговори Декър. — Наредили са се близо един до друг, а уравненията и диаграмите им просветват така бързо, че едва успяваш да ги видиш. Но сега трябва да ви кажа „Лека нощ“. Трябва да си отдъхнете. А пък аз утре съм на работа.