— Значи работиш някъде?
— Да. Почти всички тук се трудят. Позволено ни е да изберем онова, което искаме да правим — тоест онова, за което разполагаме с нужната квалификация. Много странно, но аз открих, че имам талант за извънземните езици. Вече мога да се справям с доста от тях. Но основното ми занимание е да изпълнявам задълженията, присъщи на уредник на музей. Полагам неимоверни усилия да класифицирам целия боклук от далечните светове, който е достигнал по някакъв начин при нас.
— Знаеш, разбира се — напомни му Джил, — че не възнамеряваме да останем дълго тук?
— Протоколът, ако не друго — отговори Декър, — изисква да разговаряте с Опушения, а може би и с още няколко Балонообразни. Ще го изтълкуват зле, ако не го сторите. Струва ми се, че проявяват много жив интерес. Ще бъда с вас и ще ви служа като преводач.
55.
Октоподът Плопър продължаваше да подскача напред-назад, издавайки своя пльокащ звук — пльок, пльок, пльок.
— Не може ли да отдъхне мъничко? — попита Копата сено.
Пльок, пльок, пльок, отвърна октоподът.
— Остави го на мира — каза Опушения. — Винаги си недоволен от него и го критикуваш.
— Той ще ме накара да полудея.
— Декър няма нищо против него — отбеляза Балонообразния. — Никога не се е оплаквал от Плопър.
— Декър не е с него през цялото време — отвърна Копата сено. — Декър не е така близо до теб, както мен. Аз постоянно ти правя компания. Винаги съм на твое разположение. Декър обикаля навсякъде. Ако той трябваше да живее с Плопър като мен…
Пльок, пльок, не спираше Плопър.
— Никога не престава — нито денем, нито нощем — възропта Копата сено. — Непрекъснато подскача. Трябва да сме трима, тоест триада, нали? Къде е неговото място между нас? Всички останали са по трима. Защо ние сме четирима?
— Ние сме трима — отговори Опушения. — Не се опитвай да ме надхитриш. Не изричай неща, които не са верни, мислейки си, че можеш да ме уловиш в лъжа. Знаеш, че Плопър не е един от нас. Той е просто домашен любимец. Може би, ако ти не мърмореше непрестанно, а Декър прекарваше по-голямата част от времето си с нас, аз нямаше да имам нужда от домашен любимец. Но си намерих любимец, привързах се към него и…
Копата сено измърмори нещо неразбрано и замълча.
— Хей, какво беше това? Говори.
— Ти си повече от привързан към него. Търпиш го, а това е извън моите възможности, на тези на Декър също. Декър обикаля наоколо, защото не може да понася това безконечно „пльок-пльок“. Нямам нито миг покой, за Бога.
— Той ще ни донесе късмет — заяви Опушения. — Той не е обикновен домашен любимец. Той е талисман, амулет…
— На теб не ти е нужен амулет — възрази Копата сено. — Казвам ти, но ти все настояваш. Не преставаш нито за минута. Всички ти се сърдят, нямаш нито един приятел в целия Център. Прекалено си настоятелен, а когато ти го казвам, не ми обръщаш внимание. Какво като съсредоточиш в себе си целия контрол на Центъра? За какво ти е?
— Не само Центъра, Купа сено. Всичко е много по-мащабно. Ти и Декър се дръжте заедно с мен и…
— Ето, пак започваш — прекъснато го Купа сено. — Не зная защо още те търпя. Направо си непоносим. С тези невъзможни твои амбиции. Ако Декър не те подкрепяше…
— Декър е прозорлив — заяви Опушения. — Той гледа на нещата като мен. Докато ти…
— Декър може да е прозорлив, но аз пък имам здрав разум. Зная кое е възможно, а Декър — не.
Пльок, пльок, продължаваше Плопър.
— Никой никога не е посмявал да се устреми към Центъра — продължи Копа сено. — Ти, естествено, дебнеш. Предпочиташ Нечестните пътища. Мислиш се за по-умен. Но останалите знаят. Чакат, докато направиш някоя едва забележима грешка и ще се нахвърлят върху теб. Ще те смажат без никаква милост, без дори да помислят да бъдат милостиви.
— Когато три същества образуват триада — подхвана Опушения, — което е логическото условие за нашия начин на живот и за което наблюденията са доказали, че е най-удачната форма на съществуване — тези три същества са лоялни един спрямо друг. Те не се карат помежду си и не…
— Но аз съм лоялен спрямо теб — възрази Копа сено. — И проявявам лоялността си по най-почтения начин. Опитвам се да се държа така, че да не си навличаме неприятности. Защо не ме послушаш?
— Слушам те, Копа сено, непрекъснато те слушам.
— Но не обръщаш внимание на думите ми. Направо си се побъркал с тези свои амбиции за слава. Достигнал си до състояние, когато не можеш да прецениш какво е разумно и какво — не. Дори и в този миг правиш планове как ще използваш новопристигналите за своя собствена изгода. Не отричай!