Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.
Копа сено беше заспал (а може би само очите му бяха затворени) и Декър също го нямаше. Този Декър много често го няма, измърмори на себе си Опушения. Понякога той можеше да бъде забавно, интересно същество и без съмнение имаше богато въображение. Като цяло, беше достатъчно лоялен, но понякога Опушения се съмняваше в предаността му по отношение на триадата. Опушения признаваше, че Декър е опортюнист, макар и най-чаровният опортюнист на света. Докато пред него не се появеше по-примамлива възможност, той щеше да остане в триадата и Опушения с известна гордост си мислеше, че по-голяма възможност от него самия в Центъра няма. Нямаше друг Балонообразен в цялата институция, който разполагаше с повече политическа власт от него. Влиянието на Опушения беше създадено от мъдростта на Копа сено и от храбростта на Декър. Беше направил мъдър избор на партньори в триадата. Тогава защо понякога се дразнеше, дори направо изпитваше недоволство от двамата? Щеше ли да бъде възможно, питаше се той, след като станеха готови копията на двамата новодошли, да ги присъедини към триадата и да я превърне в квинтет? Щеше ли да посмее да стори това? Щеше ли да се отърве безнаказано след такава постъпка? Тя беше в разрез с всички традиции и утвърдени модели на мислене. Щеше да си навлече безпощадна критика. Ако последствията бяха само такива, можеше да ги понесе. Би ли било разумно, питаше се Опушения. Ако поискаше да разполага с трима Декеровци щеше да бъде прекалено нескромно, но в тъй наречените човешки същества се таеше сила. Мъдростта на Копа сено плюс находчивия опортюнизъм на три човешки същества…
Хрумването е добро, реши той. Трябваше да го обмисли много, много внимателно.
Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.
Защо пък ще се колебая, питаше се Опушения. Та той вече влизаше в състава на квартет, макар че никой не го осъзнаваше — или поне Опушения се надяваше, че е така. Беше крил този факт твърде находчиво, поне досега. Твърдеше, че Плопър е просто временен домашен любимец, макар че ако наистина му се наложеше да избира, Опушения щеше да изостави другите двама, ако чрез това можеше да си запази Плопър. Беше постъпил много хитро, помисли си той — никой въобще не се съмняваше.
Защо, чудеше се той, цени Плопър толкова много? Плопър не притежаваше нито мъдростта на Копа сено, нито дързостта и въображението на Декър, ала той му вдъхваше морална сила и трайно спокойствие — качества, каквито, доколкото знаеше, никой от неговата раса не бе притежавал досега.
Копа сено все още спеше, Декър го нямаше, всичките конуси се бяха оттеглили, затова Опушения беше сам, тоест почти сам — единственото същество, което даваше признаци на живот беше пльокащият насам-натам Плопър. Глупавите кубове, които бяха пристигнали с човешките същества и с Прахообразния (Опушения не го беше видял, но Декър му каза, че го е забелязал), бяха излезли на паркинга, наредени в кръг, и крещяха един на друг с проблясващи, хвърчащи символи.
Разнообразието на Галактиката, мислеше си той, цялата безкрайна пъстрота на формите на живот, а също така и всички онези разнородни концепции, които те бяха развили. В някои от тях липсваше и зрънце здрав разум, други вдъхваха страхопочитание. И все пак, във всички тези концепции имаше определена логика, стига само да можеше да я открие. Всичко това — идеите и логиката, заложена в тях — можеше да бъде използвано по определен начин, стига да бъде разгадано действието му. Този Център беше мястото, където трябваше да разбулват загадките — такова беше предназначението му. Но след като веднъж получеха готовите отговори, следваше друга стъпка. Тя се състоеше в това, откритият логически модел да бъде използван по подходящ начин — може би щяха да го използват с егоистични подбуди, но използваният по егоистичен начин модел, рече си Опушения, е нещо по-добро от въобще неизползван модел. От всички тук, от всички останали в този Център, той беше единственият, който притежаваше достатъчно хитрост и находчивост да употреби по предназначение откритията. С помощта на Копа сено и Декър, плюс постоянната подкрепа на Плопър, който винаги бе успявал да го убеди, че поетият от него курс е правилен, Опушения беше в състояние да приложи на практика (понякога и с егоистична цел) всички онези концепции и знания, натрупани в продължение на хилядолетия. Останалите, обзети от високомерие и гордост, се самозалъгваха, че могат да постигнат тази цел, ала не, не можеха! Той беше единственият, който щеше да съумее да стори това. Той щеше извлече полза за себе си от информацията по всички линии. Щеше да оползотвори всички възможности, предоставени му от Центъра. Задържа тази мисъл задълго у себе си. О, какви невярващи, шокирани физиономии щяха да направят те! Представи си сплесканите им от изненада лица, когато накрая узнаеха за неговите действия.