Първо Галактиката, помисли си Опушения, а после цялата Вселена. Първо Галактиката, после цялата Вселена.
Онези, другите, самодоволно закотвени в ограничените си орбити, разчитащи на връзката с партньорите си в триадата, бяха загубили предварително облога, който той печелеше. Бяха загубили, заради проявяваната надменност, заради фаталното си самодоволство и защото не бяха успели да схванат простата истина — че може и да грешат.
В продължение на хилядолетия Центъра се бе натъквал на стотици, може би хиляди религиозни системи. Макар че беше трудно те да бъдат изучени, все пак бяха направени обстойни проучвания на всяка отделна система, а след това всички те бяха подложени на тестове. И нито една от тях не издържа изпитанието. Всички те — всяка отделна религия — бяха оценени като абсурдни. Заключението беше, че не само боговете са фалшиви богове, но беше направена и крачка напред в оценката на религиозната система по принцип няма никакви богове, нито силни, нито слаби, нито истински, нито фалшиви. Всяка вяра бе окачествена като самозаблуда, като охотно приемана лъжа, разпространявана от слаби личности, принудени да издигат укрития за себе срещу горчивите истини на съществуването, срещу необоримите факти, че във Вселената не съществува някой, който бди над тях и ги закриля.
Плопър се приземи точно пред Опушения и този път вместо да пльокне в друга посока, започна да се мята на място, напред-назад, напред-назад, точно пред лицето му. Пльок, пльок, пльок, продължи той в бърз темп.
Опушения го наблюдаваше, хипнотизиран от непрестанното движение нагоре-надолу, от постоянния ритъм на свистящия звук, и изпитваше безкрайно учудване. Отдаде се на размисъл. Благочестие, страст и власт се сливаха в едно. И трите притежаваха святост в еднаква мяра. Властта не беше ни на йота по-низша от благочестието. Завладян от подобни чувства, той си помисли, че точно така и трябва да бъде, че властта е еднаква по святост с благочестието и страстта. Тази мисъл го накара да се почувства спокоен, защото той се стремеше единствено към властта. Някои казваха, че властта е зло, и да упражняваш власт над другите също е зло, ала истината не беше такава, защото онези, които твърдяха това, грешаха. Те също така грешаха, когато твърдяха, че няма богове. Грешаха, защото той бе намерил свой собствен бог — и това божество, заедно с Копа сено и Декър му принадлежаха. След време богът щеше да му даде необходимата власт, за да осъществи своя план. Когато дойдеше време да действа, той щеше да разполага с власт.
— Преклони се пред мен! — бе заповядало божеството.
И Опушения бе се отдал на молитви, защото сделката, която бе сключил със своя бог, изискваше това.
Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.
59.
Опушения седеше на своя подиум. Тенисън успя да го разгледа отблизо и се убеди, че той е твърде великолепно създание. След като отпадна сковаността от факта, че не се познаваха, можа да почувства външната му красота. Опушения беше по-скоро яйцевиден, отколкото кръгъл. Черупката му, (ако неговата обвивка наистина беше черупка) имаше лъскавината на перла, сред която блестяха светли точици във всички цветове на дъгата. Вдлъбнатинката в яйцето беше замъглена, като малка част от небето, покрита с кълбести, сиви облаци, които не изчезваха съвсем, дори когато се раздвижваха, за да разкрият лицето — което приличаше по-скоро на гротеска. Лице, каквото би надраскало земно дете, докато прави първите си опити да рисува с цветни моливи.