От едната страна на Опушения беше приклекнал Копа сено, който наистина наподобяваше копа сено, а не живо същество. От време на време очите му проблясваха сред стръковете суха трева. От другата страна на Опушения бе застанал Декър II. Тенисън отново го погледна, търсейки някакъв белег, по който можеше да го различи от истинския Декър. Не успя да открие такъв. Като че Декър бе възкръснал. Плопър подскачаше във всички посоки пред Опушения, ала не на голямо разстояние, просто се мяташе напред-назад.
Навсякъде из стаята стърчаха конуси, зловещи в плътната си чернота. Дали са някакви изпълнителни лица, или просто стражи, питаше се Тенисън. Но това е глупаво, каза си той, нямаше нужда да използват стражи заради него и Джил.
Шептящия заговори на Тенисън:
— Не се оглеждай — пошушна той. — Само ти казвам, че съществата-уравнения току-що пристигнаха.
— Имаш ли някаква представа какво става тук? — попита Джил.
— Не — отговори Шептящия. — Това е аудиенция, естествено, ала не успявам да схвана нейната цел. Но съм сигурен, че Балонообразния не е намислил нищо добро. Пази се от Плопър.
— От Плопър ли?
— Плопър е ключът към всичко.
Декър заговори на Тенисън:
— Опушения те приветства и иска да знае дали към вас са се отнасяли добре. Желаете ли нещо?
Опушения му каза нещо, издавайки гърлени звуци.
Декър продължи:
— Опушения казва, че Прахообразния трябва да си върви. Той изпитва антипатия към Прахообразните. Не желае присъствието му тук.
— Кажи на Балона — заяви Тенисън, — че Прахообразния ще остане.
— Предупреждавам те, приятелю — изрече Декър, — че това е изключително неблагоразумие.
— Въпреки това, моля те, кажи му, че Прахообразния ще остане. Той е един от нашия екип.
Декър заговори с Балонообразния. Очите му присвяткаха гневно изпод надвисналите облаци към Тенисън.
— Това ще бъде против волята му — преведе Декър. — Премного против волята му, но в името на бъдещата хармония и плодотворния разговор, той ще удовлетвори желанието ти.
— Едно на нула за нас — отбеляза Джил. — Този не е толкова непреклонен.
— Не се залъгвай — предупреди я Шептящия.
— Благодарим — отвърна Тенисън. — Кажи на Балонообразния, че съм му благодарен.
Балонообразния отново заговори и Декър преведе:
— Радваме се, че пристигнахте при нас. Винаги сме щастливи, когато срещнем нови приятели. Целта на Центъра е да работи в сътрудничество с останалите форми на живот във Вселената.
— И ние се радваме, че сме тук — лаконично отговори Тенисън.
Балонообразния изрече още нещо и Декър веднага преведе:
— Би било разумно от ваша страна да ни представите акредитивните си писма и да ни обясните целта на своето посещение тук.
— Не разполагаме с акредитивни писма — предаде Декър. — Не сме представители на никаква организация. Пристигнахме като свободни членове на галактическото общество. Ние сме пътешественици.
— Тогава може би — продължи Балонообразния, — няма да имате нищо против да ни съобщите откъде сте научили за нас.
— Естествено — преведе Декър. — Сигурно на цялата Галактика е известен вашия Център.
— Този ни се подиграва — обърна се Опушения към Декър. — Взема ни на подбив.
— Съмнявам се — възрази Декър. — Просто начинът му на изразяване е такъв. Държи се варварски.
Балонообразния се обърна към Тенисън:
— Тогава кажете каква е била целта ви. Сигурно сте имали някаква цел.
— Просто минавахме оттук — заяви Тенисън. — Ние сме обикновени туристи.
— Престараваш се — прошепна Джил полугласно на Тенисън. — Задръж малко.