— Какво, по дяволите, става? Взел си и Плопър!
— Просто някак успях да го сграбча в последната секунда — обясни Шептящия. — Когато той избухна пред лицата ни, аз успях да проникна в ума му — нещо, което не ми се бе удавало, макар че опитвах да го сторя и по-рано. Не мисля, че въобще смятах да го вземам, но той просто дойде.
— В последния миг го видях целия в пламъци — намеси се Джил.
— Ами, изглежда, че се е оправил — отвърна Шептящия.
— Знаеш ли какво представлява той? — попита Тенисън.
— Не съм напълно сигурен. Всичко ми се струва малко усложнено. Опушения смята, че той е бог, когото той може да използва. Да го почита и да го използва, като му заплаща за услугите с почитта си. В края на краищата и вие хората правите същото, само че начинът е малко по-различен. Може би не така циничен като този на Опушения.
— Искам да кажа той… той бог ли е?
— Кой знае? Опушения смята, че е така. Той мислеше, че се е добрал до нещо, с каквото не разполага никой друг Балонообразен. Смяташе да го използва, за да постигне своите цели. Избираш си подходящ бог, разбирате ли, и можеш да правиш всичко. Доколкото успях да разбера, самият Плопър смята, че е бог. Така стават двама, убедени в едно и също нещо, така че какво ни остава на нас? Колко хора трябва да повярват, че едно същество е бог, преди то наистина да се превърне в божество?
Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.
Теодосий беше станал от стола и идваше към тях да ги посрещне. Стария се придвижваше бавно с въртеливи движения редом с него. Зад тях се тълпяха хора и роботи. Те задръстваха стълбището на базиликата, бяха се покатерили по близките покриви и обсадили плътно мраморната площадка. Върху фасадата на базиликата, очертаното с едри щрихи лице на Негово Светейшество се взираше към пътешествениците.
Теодосий протегна ръка към тях — първо към Джил, след това към Тенисън.
— Добре дошли у дома — поздрави ги той. — Приемете сърдечната ни благодарност за пътуването, което предприехте в наше име.
Плопър започна диво да се мята, сякаш описваше сложните фигури на старинен испански танц около Стария и Теодосий.
— Ти — обърна се Теодосий към Тенисън, — си се срещал със Стария, ала се съмнявам дали Джил се е запознавала с него.
— Радвам се да се запозная с вас, сър — кимна Джил.
Стария започна да хъхри и бръмчи, накрая проговори:
— Чест и удоволствие е за мен да ви познавам. Приветствам ви с добре дошли в Края на Нищото.
Тълпата полека започна да приижда, заграждайки четиримата в полукръг — петимата, ако броим и Плопър.
— Извинете ме за любопитството — подхвана Теодосий, — но какъв е този подскачащ ужас, който сте взели със себе си? Толкова ли е важен?
— Ваше Преосвещенство — отговори Тенисън, — много се съмнявам в това.
— Тогава защо сте го взели със себе си?
— Може да се каже, че се натъкнахме на него по време на задръстване по пътя.
— До нас достигна информация, че сте стигнали до Рая, открит от Мери.
— Да, достигнахме — отвърна Тенисън, — но това място не е Рая. То представлява Изследователски център, подобен на Ватикана. Ала нямахме възможност да го проучим. Изглежда, че попаднахме във водовъртежа на местните политически страсти.
Един робот си проправи път сред тълпата и застана редом с Теодосий. Тенисън позна Джон, градинарят.
— Доктор Тенисън — попита Джон, — какво доказателство можете да ни предоставите, че това наистина не е било Рая?
— Никакво — заяви Тенисън, без да му мигне окото. — Не разполагаме с документално доказателство. Не можеш ли да приемеш честната ни дума? Мислех си, че думата на човешко същество ви е достатъчна.
— В подобна ситуация — възрази Джон, — честната дума, неподкрепена от доказателства, не е достатъчна. Дори и тази на човешко същество. Струва ми се, че вие, хората…
— Джон — прекъсна го Теодосий, — къде остана уважението ви към хората?
— Ваше Преосвещенство, уважението не е фактор в този случай. Всички тук имаме обща отговорност.
— Тенисън казва истината — намеси се Стария. — Искрен и това се усеща.
— Може би си помислихте — обърна се Джон към Тенисън, пренебрегвайки Стария, — че онази подскачаща твар, която донесохте, може да послужи като доказателство. Ще го посочите и ще попитате дали подобно същество би могло да живее в Рая.