— Малцина човешки същества са стъпвали върху свещената й пръст. Разпръснали сме се далеч-далеч в пространството и малко от нас се впускат на онова дълго пътуване, за което винаги си обещаваме, че някой ден ще предприемем.
— Да, така е — съгласи се Тенисън и повторно надигна бутилката.
— Да се върнем отново към предмета на нашия разговор — напомни капитанът. — Страхувам се, че не мога да ви предложа нещо кой знае какво. Малкото аерокаюти, с които разполагам, са пълни. Отстъпил съм дори собствените си владения на цяла орда ужасни люспести твари, предприели пътешествие, за да се поклонят в Края на Нищото. Когато пътуването приключи, ще трябва да дезинфекцирам помещенията, преди отново да се нанеса, и може би ще минат години, преди да се отърва от вонята им.
— Защо сте ги пуснали, тогава?
— Заради парите — отвърна капитанът. — Точно тази измет е червива от пари. Поискаха най-добрите възможни условия, без оглед на това, колко ще им струва. Така стоят нещата. Превозвам всеки един от тези негодници на тройна цена. Ала ми се струва, че сигурно ще дойде ден, когато ще съжалявам за алчността си. Помощник-капитанът и аз споделяме неговата каюта, като се въртим на смени да дежурим. Помощникът ми е луд по чесъна. Смята, че той го поддържа здрав. Само смъртна заплаха би ме принудила да се приближа до леглото му.
— Значи помощник-капитанът е единственото човешко същество, освен вас на борда?
— Да, само двамата сме. Екипажът се състои от онези плъхоподобни същества като онова, дето ви намери, и разни други противни твари. Долният салон за пасажери и аерокаютите са претъпкани с отвратителни поклонници до светите места.
— Щом като не харесвате извънземните до такава степен, защо се занимавате с този бизнес? Може би съществува възможност да превозвате товари.
— Още пет години — изрече капитанът. — Само още пет години са ми необходими. Пари не се правят с превоз на товари. Транспортирането на тези проклети поклонници е печеливш бизнес, ако човек ги издържа. Пък аз се насилвам да го правя. Е, ще издържа поне още пет години. Дотогава ще съм се сдобил с достатъчно пари и ще се оттегля. Ще се установя на розовата планета, наречена Ябълков цвят. Глупаво име, разбира се, но напълно отговаря на планетата. Били ли сте някога на розовата планета, докторе? Няма много такива в Космоса.
— Не, никога не съм бил.
— Жалко — промърмори капитанът.
Откъм открехнатата врата долетя леко потропване. Капитанът се извърна, както си седеше в креслото.
— О, ето те и теб, скъпа — посрещна той новодошлата очевидно доволен.
Тенисън също се извърна. До вратата стоеше някаква жена. Беше доста пищна, с изваяни рамене и бедра. Имаше издължени очи и изразително лице. Устните й бяха сочни и меки, а косата й бе като лъчезарен ореол от злато.
— Заповядай, влез — кимна й капитанът. — Както виждаш, сдобихме се с още един пасажер на борда. Четири човешки същества за едно-единствено пътуване! Направо си е рекорд.
— Да не би да преча?
— Изобщо не пречиш — обърна се към нея капитанът. — Радваме се, че дойде. Джил Робъртс, това е доктор Тенисън, доктор Джейсън Тенисън.
Тя протегна ръка на Тенисън.
— Радвам се да се запозная с още едно човешко същество. Къде бяхте досега?
За миг Тенисън се вцепени. Обръщайки глава, жената бе открила другата си буза. Върху нея, от сляпото око до челюстта, обхващайки почти цялата дясна страна, червенееше грозно образувание, подобно на кожен тумор.
— Съжалявам, докторе — изрече тя. — Просто съм такава. Това ужасява приятелите ми от години.
— Моля, простете ми — каза Тенисън. — Като лекар…
— И като лекар сте безсилен. Не е възможно да се оперира. Никаква козметична хирургия няма да помогне. Нелечимо е. Трябва да живея с него, научих се да живея с него.
— Госпожица Робъртс — подхвана капитанът с равен глас, — пише статии за различни списания и е библиоманка.
— Какво ще кажете да оставите тази бутилка, щом не знаете какво да правите с нея — обърна се Джил Робъртс към Тенисън.
— Разбира се — рече Тенисън. — Само да я избърша. — И той изтри гърлото й в ръкава на ризата си.
— Изглежда, че на борда на това корито няма чаши — отбеляза Джил Робъртс. — Но всъщност, аз нямам нищо против. Да пиеш от бутилка след някой друг, е просто още един начин да разнесеш поредната доза микроби.
Тя взе бутилката и седна на единственото свободно кресло.