— Къде ще се настаните? — обърна се тя към Тенисън. — Капитанът май спомена, че всичките каюти са заети. Не ви е възложил задача по управлението на кораба заедно с извънземните твари, нали?
— Доктор Тенисън — заяви капитанът с официален тон, — пристигна малко късничко. Нямам къде да го настаня. Появи се доста неочаквано.
Джил приближи бутилката към устните си, надигна я и въпросително погледна Тенисън.
— Вярно ли е?
Тенисън се засмя.
— Капитанът се опитва да бъде учтив. Всъщност, аз съм нередовен пътник, без билет иначе казано. Що се отнася до нощуването, не се тревожете за това. Мога да се свия, където и да е. Просто се радвам, че съм на борда.
— Е, не е съвсем точно — намеси се капитанът. — Той наистина се е качил без билет, но сега настоява да плати разноските по пътуването. Практически погледнато, вече не е пътник без билет.
— Сигурно ужасно сте огладнял — предположи Джил. — Освен ако не си носите обяд.
— Дори не ми мина през ума — призна Тенисън. — Прекалено много бързах. Е, бих похапнал един бифтек.
— О, не чакайте бифтек на това корито — засмя се Джил. — Предлагат някакъв буламач, с който можете да си напълните стомаха. Какво ще кажеш да похапнем малко, капитане?
— Разбира се — съгласи се той. — Веднага. Сигурен съм, че нещо е останало.
Джил се изправи и стисна бутилката под мишница.
— Изпрати храната в каютата ми — каза тя на капитана, след което се обърна към Тенисън. — А вие елате с мен. Ще ви измия, ще ви среша, за да проличи истинският ви образ.
3.
— А сега, някои основни правила — заговори Джил. — Познаваме се отскоро, затова няма да спя с вас, макар че ще трябва да си поделим леглото, което не е никакво легло, а нещо от рода на койка. Както капитанът и помощникът му, и ние ще спим на смени. Можеш да използваш предната част от него — или на корабен жаргон, мисля, че се нарича носова секция. Ще се храним заедно, можем да седим, да си говорим и да свирим на моите музикални кристали. Може и да не отдам значение, ако се опиташ да флиртуваш с мен, тъй като по природа съм добросърдечна и по-мека, отколкото е добре за мен, но ако станеш прекалено досаден, ще те изхвърля.
— Едва ли ще си позволя да ви досаждам — обеща Тенисън, — независимо от това, колко съм изкушен да го сторя. Чувствам се като бездомно куче, което някой е подслонил.
Той попи с половината останала филия хляб соса, останал в чинията.
— При вълчия глад, който изпитвах — рече той, — това ядене ми се стори превъзходно, ала имаше някакъв странен привкус. Яхния, разбира се, но от какво е приготвена?
— Не питай — отвърна тя. — Просто си затвори очите и яж. Затисни си носа, това също помага, ако можеш да го сториш, без да се задушиш. Имам едно дълбоко, мрачно подозрение, че когато някой от поклонниците умре… Някои от тях наистина намират тук смъртта си, разбира се, както са натъпкани в салона трета класа…
Той й направи знак да замълчи.
— Моля те, Джил, не говори! Тялото ми има нужда от храна и трябва да я задържи.
— Не бих и помислила, че лекар може да бъде гнуслив.
— Лекарите, скъпа — рече той, — не са животни.
— Остави чинията настрани — рече тя. — Излъскал си я до блясък. Бутилката все още е у мен…
— Забелязах, че се измъкна с нея.
— Това не е бутилката на капитана. Той просто ми я задигна. Прави се на щедър пред теб. Научих, че кара по няколко сандъка при всяко пътуване — специално заявени пратки за гномите по проекта „Папа“.
— Гноми по проекта „Папа“? Какво общо имат с всичко това онези джуджета и какво означава проектът „Папа“?
— Наистина ли не знаеш?
— Не, не знам за какво говориш.
— Е, предполагам, че не са джуджета наистина, макар че „гном“ е термин, близък по значение. Някои от тях са човешки същества, но повечето са роботи.
— Не ми отговаряй половинчато — възрази Тенисън. — Обясни ми по-подробно. Звучи някак тайнствено и…
— Ами ти, приятелю? Каква е твоята тайна? Капитанът каза, че си се промъкнал без билет, но си бил готов да заплатиш за пътуването. А щом не си чувал за проекта „Папа“, защо си тръгнал тогава към Края на Нищото? Няма друга причина човек да отива там, освен заради проекта „Папа“.
— Осветли ме — заговори Тенисън. — Преди да стъпя на този кораб, никога не бях чувал за Края на Нищото, нито пък за проекта „Папа“. Какво е това „Край на Нищото“?