— Сигурен съм, че Бъргър ще ти прати писмена благодарност за твоето основаващо се на чужди думи мнение.
— Как е да работиш за нея?
— Сексът е доста добър — рече Марино. — Само да ми даваше малко повече време за възстановяване. При пет-десет пъти дневно дори аз се изтощавам.
— Да бе, а пък аз съм Спайдърмен. Както чувам, не си падала по мъже. Гледам я и си мисля: „Не може да бъде“. Сигурно е просто злобен слух заради високия й пост, нали? Жена с нейната власт и известност. Знаеш, ако хората говорят нещо, това не значи, че е вярно. Само не зачеквай тази тема пред гаджето ми. Тя е пожарникарка. Като го чуят, всички веднага решават, че или е лесбийка, или се снима по бански за календари.
— А стига бе! Има я в календара на пожарникарките? Тазгодишният ли? Ще взема да си поръчам един.
— Казах, че така решават хората. Затова те питам: тази работа с Джейми Бъргър предположение ли е, или не? Трябва да призная, че много ми се иска да разбера. Из целия интернет се говори за нея и онази — дъщерята ли беше, или племенницата на доктор Скарпета? Момичето, което по-рано работеше за ФБР, а сега прави компютърните проучвания за Бъргър. Искам да кажа, Джейми Бъргър наистина ли толкова мрази мъжете, че ги праща в затвора? Понеже почти винаги онези, които праща зад решетките, са мъже. Не че жените извършват кой знае колко сексуални престъпления, но все пак. Ако някой знае истината, трябва да си ти.
— Не чакай филма. Прочети книгата.
— Книгата? — Мелник седна на сгъваемия стол и извади телефона от калъфа на служебния си колан. — Каква книга?
— Може би ти трябва да я напишеш, като си толкова любопитен. — Марино се загледа към дъното на коридора — кафяв килим, опушени бежови стени и общо осем апартамента тук, на втория етаж.
— Мен ако питаш, не искам цял живот да върша тая лайняна работа. Може би трябва да стана следовател. — Мелник продължаваше да дърдори, като че ли на Марино му пукаше и като че ли бяха първи приятели. — Да ме назначат в службата на Джейми Бъргър като теб, стига да не е мъжемразка де, то се знае. Или може би в Специализирания отряд за борба с банковите обири на ФБР или в Службата за борба с тероризма, или нещо такова, където всеки ден ходиш в истински офис, имаш си служебна кола и всички те уважават.
— Няма портиер — каза Марино. — За да влезеш в тази сграда, трябва или да имаш ключ, или да звъннеш на някого да те пусне, както ти пусна мен, когато дойдох. След като влезеш във фоайето с пощенските кутии, имаш избор. Да завиеш наляво, да минеш покрай четири апартамента, включително този на домоуправителя, и да се качиш по стълбите. Или да завиеш надясно, да минеш покрай пералното помещение, стаите за поддръжка и общия склад и да се качиш по другите стълби. Само един етаж по-нагоре удобно се озоваваш на няма и два метра от вратата на Тони. Ако някой е влязъл в апартамента й, може би е имал отнякъде ключове, така че да дойде и да си тръгне, без съседите да го забележат. Отдавна ли седиш тук?
— От два. Нали ти казах, преди мен имаше друг. Мисля, че са пратили човек веднага щом са открили тялото.
— Да, знам. Бъргър има пръст в тази работа. Колко хора си видял? Имам предвид от живеещите тук?
— Откакто дойдох ли? Никого.
— Чул ли си да тече вода, някой да говори, изобщо някакъв шум от другите апартаменти?
— Как да чуя? Аз седя или тук на стълбището, или в апартамента. Нищо не съм чул. Но съм тук… от колко? — Той си погледна часовника. — От два часа, не повече.
Марино прибра фенерчето в джоба на палтото си.
— По това време всички са навън. Тази сграда не е подходяща за пенсионери и домошари. Първо, няма асансьор, така че ако си стар, сакат или болен, няма да дойдеш да живееш тук. Няма таван на наемите и хората не живеят на кооперативни начала, не са сплотена общност, няма наематели, които да са тук от дълго време, средната дължина на престоя е година-две. Много от тях са сами или двойки без деца. Средна възраст около трийсетте. Четирийсет апартамента, осем от които в момента са празни, и предполагам, че тук рядко се мяркат агенти на недвижими имоти да досаждат на домоуправителя. Защото икономиката е скапана и това е една от причините да има толкова много празни апартаменти, всичките освободени през последните шест месеца.