До леглото имаше нощна масичка с чекмедже. В него имаше пиличка за нокти, няколко батерии АА, малко шишенце „Мотрин“, две стари книги с меки корици за истински престъпления: „Историята на Джефри Дамър: Американски кошмар“ и „Ед Гейн — Психо“. Марино записа заглавията, после прелисти книгите, за да види дали Тони не си е водила някакви бележки, но не откри нищо. Между страниците на „Историята на Джефри Дамър“ бе пъхната касова бележка с дата 18 ноември 2006 — явно тогава книгата бе купена на старо от „Моус Букс“ в Бъркли, Калифорния. Жена, която живее сама, да чете такива страхотии? Може би някой й ги беше дал. Той ги прибра в плик за улики. Щяха да заминат в лабораторията, за да ги проверят за отпечатъци и ДНК. Просто имаше някакво предчувствие.
Отляво на леглото беше гардеробът. Дрехите вътре бяха модни и секси: гамаши, туники, пуловери в ярки цветове, ниско изрязани блузки с апликации, чорапогащи, няколко лъскави рокли. Марките не му говореха нищо, но пък той не бе спец по модния дизайн. „Бейби Фет“, „Куги“, „Кенси Гърл“. Имаше и десетина чифта обувки, включително маратонки „Асикс“ като онези, които бе носила по време на убийството, и подплатени с овча кожа ботуши за зимата.
Ленените чаршафи бяха сгънати и наредени на една полица отгоре, до някаква картонена кутия. Той я свали и надзърна вътре. ДВД-та с филми, предимно комедии и екшъни, поредицата за бандата на Оушън, още една препратка към хазарта. Бе харесвала Джордж Клуни, Брад Пит, Бен Стилър. Нищо особено жестоко или страшно като книгите до леглото й. Може би вече не си купуваше ДВД-та, а гледаше филми, включително ужаси или каквито там харесваше. А може да ги гледаше на лаптопа си. Къде, по дяволите, беше лаптопът й? Марино направи снимки и си записа още неща.
Хрумна му, че досега не е видял зимно палто. Имаше няколко шушляка и дълго червено вълнено палто, старомодно на вид — може би от гимназията, може би наследено от майка й или от някой друг — но къде беше дебелото зимно палто, с което би трябвало да ходи из града в ден като днешния? Шуба или скиорско яке, нещо добре подплатено? Имаше купища обикновени дрехи, множество спортни екипи, включително анораци и якета, но с какво ходеше на работа? С какво излизаше по задачи или на вечеря, или с какво излизаше да тича, когато е наистина студено? Само по лекия анорак, който според Марино не се връзваше дори с лошото време предната вечер?
Влезе в банята и запали лампата. Бяла мивка, бяла вана с душ, синя завеса с рибки и бяла лента по края. Няколко снимки в рамки върху белите плочки на стените: пак тя, как бяга, но не в същото състезание като на снимката в антрето. Номерата й бяха различни, явно бе участвала в много състезания. Изглежда, наистина си падаше по това, а също и по парфюмите — на плота имаше шест шишенца с различни аромати, всичките маркови. „Фенди“, „Джорджо Армани“, „Ескада“, и той се зачуди дали ги купува от магазини с намаление, или ги поръчва онлайн със седемдесет процента отстъпка, както бе направил самият той преди около месец, когато пазаруваше отрано за Коледа.
Само дето вече си мислеше, че е лоша идея да подарява на Джорджия Бакарди парфюм, наречен „Проблем“, който бе купил за 21,10 долара — огромно намаление, защото беше без кутийка. Когато го бе открил в eBay, му се бе сторило забавно и флиртаджийско. Сега вече не му беше толкова забавно, защото двамата наистина си имаха проблеми. Толкова проблеми, че непрекъснато се караха и все по-рядко се виждаха или говореха по телефона — същите предупредителни знаци както винаги. Историята се повтаряше. Марино никога не бе имал връзка, която да просъществува дълго, иначе изобщо нямаше да почне да излиза с Бакарди, а щеше да е щастливо женен, може би за Дорис.
Отвори аптечката над мивката: знаеше, че едно от първите неща, за които ще го попита Скарпета, е какво е намерил там. „Мотрин“, „Мидол“, бинтове за спортисти, лепенки, средства против мазоли и много витамини. Имаше три рецепти, всичките за едно и също лекарство, но издадени по различно време, последната точно преди Деня на благодарността. „Дифлукан“. Марино не беше фармацевт, но знаеше за „Дифлукан“ и бе съвсем наясно какво означава, ако жената, по която си пада, го взема.
Може би Тони имаше хроничен проблем с гъбични инфекции, може би правеше много секс, или пък бе свързано с цялото това тичане, с носенето на клинове и спарващи тъкани като лачена кожа или винил.
Задържането на влагата бе враг номер едно, както му бяха повтаряли винаги, а също и прането на дрехите в недостатъчно гореща вода. Беше чувал, че някои жени слагали гащичките си в микровълновата, а пък една, с която бе излизал, докато работеше в полицейското управление в Ричмънд, изобщо бе престанала да носи — твърдеше, че циркулацията на въздуха била най-добрата защита, срещу което той нямаше нищо против. Марино направи опис на всичко, което откри в аптечката и под мивката — предимно козметични продукти.