Най-сигурният начин бе да атакува слабите му места. Кредото на Бентън: „Човек е толкова добър, колкото хората около него“. Постоянно си повтаряше, убеждаваше се, че Жан-Батист е допуснал грешка. Бе подбирал хората си неправилно, бе привлякъл дребни хищници, които нито имаха остър ум, нито бяха добре обучени, а и определено им липсваше опит. Сега щеше да плати за своите необмислени решения, извратени желания и субективни избори. Щеше да бъде унищожен от собствения си нездрав ум. Бабето и Клайд щяха да доведат до неговото падение. Жан-Батист не бе трябвало да се принизява до толкова дребни за мащабите на Шандон престъпления. Трябвало беше да избягва хората, негодни да служат, лабилните хора, движени от собствените си слабости и увреждания. Да стои много далеч от умствено разстроените престъпници и от банките.
Моделът бе един и същ при всеки обир, като по учебник. Набелязаният банков клон бе обиран поне веднъж в миналото, в някои случаи и повече от веднъж, и нямаше бронирана преграда между касиерите и посетителите. Обирите винаги ставаха в петък между девет и единайсет сутринта, когато бе вероятно в клона да има най-малко клиенти и най-много пари в брой. Една мила старица, която до днес бе известна на ФБР само като Бабето, влизаше, облечена в старомодна рокля и маратонки, лицето й бе скрито от шапка или кърпа. Винаги носеше тъмни очила със старомодни рамки. В зависимост от времето можеше да носи палто и вълнени ръкавици. Ако обирът ставаше в топло време, носеше найлонови ръкавици за еднократна употреба, от онези, които използват хората, работещи с храни, така че да не оставя отпечатъци или ДНК.
Винаги носеше пазарска чанта и докато се приближаваше към гишето, започваше да я откопчава. Бръкваше в чантата и вадеше оръжие, което криминалистите чрез увеличение на образа бяха установили, че винаги е едно и също: деветмилиметров пистолет с къса цев, играчка. Оранжевият връх, който по закон се слагаше на дулото на реалистичните оръжия играчки, бе махнат. Тя подаваше на касиера бележка, всеки път еднаква, на която пишеше: „Изпразни чекмеджетата в торбата! Никакви пакети с боя! Иначе си мъртъв!“. Текстът бе изписан акуратно с плътен шрифт върху малко листче хартия от чисто бял бележник. Бабето протягаше разтворената чанта и касиерът я пълнеше с пари. После тя я затваряше, излизаше бързо от банката и се качваше в кола, шофирана от нейния съучастник, човека, когото ФБР наричаше Клайд. Колата винаги бе крадена и не след дълго я откриваха на паркинга на някой мол.
Когато преди няколко часа влезе в конферентната зала, Бентън моментално позна Бабето и бележките й. Почеркът бе толкова съвършен, че приличаше на печатен шрифт. ФБР твърдеше, че е практически идентичен с шрифта, наречен Готам — обикновени букви с прост дизайн, характерен за градските табели — същия, който бе използвал човекът, адресирал плика на „ФедЕкс“ с пеещата картичка на Доди Ходж и може би същия като на пакета на „ФедЕкс“ с бомбата. Последното трудно можеше да се установи със сигурност. Според пороя от имейли на Марино разписката не бе оцеляла при обстрела с водното оръдие. Но може би нямаше и значение.
Стените на конферентната стая бяха покрити с образи на Доди Ходж в различни маскировки и с примери за почерка й, видеокадри, показващи я в дрехите на старомодна лелка, съвсем невинна наглед, как влиза и излиза от банките. Бентън би я познал навсякъде, независимо от усилията й да се маскира. Нямаше как да се отърве от голямото си лице, гушата си, тънките устни, месестия нос и щръкналите уши. Не можеше да направи кой знае какво и за внушителната си фигура и несъразмерно тънките крака. При повечето обири бе бяла, при няколко — черна, а при последния, през октомври, бе кафява. Приличаше на безобидна съседка, баба, невинна и мила. На някои от кадрите се усмихваше, докато излизаше забързано с не повече от десет хиляди долара в огнеупорната си пазарска чанта, която всеки път бе в различен цвят: червена, синя, зелена, черна, но винаги осигуряваше нужната защита, в случай че инструкциите й бъдат пренебрегнати и някой пакет с боя избухне, разпръсквайки облак от червен дим, боя, а може би и сълзотворен газ.
Беше възможно Доди Ходж никога да не привлече нечие внимание и да продължава да си обира банки дълго време, ако нейният съучастник, чието истинско име бе Джеръм Уайлд, не бе решил да си направи характерна татуировка на врата в лагера „Пендълтън“ миналия май, точно преди да дезертира. Той никога не бе съумял да скрие успешно тази татуировка, нито пък се бе опитвал — било то с висока яка, кърпа или професионален грим, какъвто използваше Доди и останки от който бяха намерени в колите за бягство. Минерален грим, бе обяснила Лание. Лабораторията на ФБР в Куантико бе открила бор нитрид, цинков оксид, калциев карбонат, каолин, магнезий, железни оксиди, кварц и слюда — добавките и пигментите, използвани във висококачествени сенки за очи, червила, основи за грим и пудри, популярни сред актьорите и моделите.