— Ще спра да ви слушам за малко — каза Бентън.
Това бе реплика, която действаше почти безотказно. Когато хората спореха, бяха разсеяни и погълнати от работата си, и Бентън заявеше, че ще спре да ги слуша, всички млъкваха.
— Ще ви кажа какво мисля и трябва да го чуете, защото то ще ви помогне да разберете онова, което ще видите, когато тези връзки се покажат на стената — каза той. И попита многозначително: — Как върви нашата дървовидна диаграма?
— Някой друг, освен мен да иска кафе? — обади се неловко О’Дел. — Твърде много неща се случват наведнъж, а аз трябва да се отбия до едното място.
20.
Скарпета, Луси и Марино се намираха на осмия етаж на ДНК сградата на ССМ, в лаборатория, която се използваше за научно обучение. Тук не се анализираха криминални случаи, но въпреки това правилата за работа в стерилна обстановка важаха.
Тримата трудно можеха да бъдат разпознати в защитните облекла за еднократна употреба, с бонета и калцуни, маски, ръкавици и предпазни очила, които си бяха сложили в преддверието, преди да минат през въздушния шлюз и да влязат в стерилната работна стая, оборудвана с най-модерна изпитателна апаратура, която Марино наричаше „машинарийки“: геномни анализатори, генни усилватели, центрофуги, вихрови смесители, ротационни термоблокове и извличащи роботи за боравене с големи количества течности, като например кръв. Марино обикаляше неспокойно, подръпваше синия костюм и побутваше предпазните си очила, маската и „шапката за душ“, както й викаше, и постоянно нагласяше това-онова по облеклото си.
— Някога слагали ли сте хартиени обувки на котка? — Лицевата маска на Марино мърдаше, докато говореше. — Тя търчи като побесняла, за да ги махне. В момента се чувствам по същия шибан начин.
— Не съм измъчвала животни като малка, не съм палила пожари и не съм се напикавала в креватчето — отвърна Луси. Държеше USB кабел, който предварително бе стерилизирала и опаковала.
Пред нея, върху плот, застлан с кафява хартия, стояха два макбука, избърсани с изопропилов алкохол и запечатани в прозрачен полипропилен, както и подобното на часовник устройство „БиоГраф“. Вчера бяха взели от него натривки за ДНК в стаята за обработка на улики, така че вече можеше да бъде проучвано. Луси пъхна кабела в него и го свърза към един от лаптопите.
— Това е същото като да включиш айпода или айфона си. Синхронизира се с нещо. Я да видим какво имаме тук?
Екранът стана черен и поиска от нея да въведе потребителско име и парола. В една лента най-горе имаше дълъг низ от нули и единици, които Скарпета разпозна като двоичен код.
— Странно — каза тя.
— Много странно — съгласи се Луси. — Не иска да знаем името му. Зашифровано е в двоичен код, което е направено с цел да те разубеди, да те откаже. Ако си от онези, които сърфират из Мрежата, и случайно откриеш този сайт, трябва да положиш усилия, за да добиеш и най-малка представа на какво си попаднал. Но дори и тогава не можеш да влезеш, ако не си упълномощен или нямаш шперц.
„Шперц“ бе един от нейните евфемизми за хакване.
— Обзалагам се, че този двоичен адрес не се преобразува в текст, който гласи „БиоГраф“. — Луси затрака по другия лаптоп и отвори един файл. — Ако беше така, моите търсачки щяха да го открият, защото много добре знаят как да търсят поредици от битове и думите или символните низове, които те представляват.
— Божичко — въздъхна Марино. — Вече нямам никаква представа за какво говориш.
Беше в малко гадно настроение от момента, в който Скарпета го бе посрещнала във фоайето долу и се бяха качили на осмия етаж. Беше разстроен заради бомбата. Не би й го казал, но пък след двайсет години заедно не се и налагаше. Тя го познаваше по-добре, отколкото той сам се познаваше. Марино бе раздразнителен, защото бе уплашен.
— Ще започна отначало и ще се постарая този път да си движа устните — сопна му се Луси.
— Устата ти е скрита. Не мога да ти видя устните. Трябва да сваля поне тази шапка. И без това нямам коса. Започвам да се потя.
— От плешивата ти глава ще се ръсят кожни клетки — каза Луси. — Вероятно затова имаш такъв проблем с праха в апартамента си. Този така наречен часовник е предназначен да се синхронизира с лаптоп и може да се свърже с почти всяко компютърно устройство благодарение на микро USB порта. Вероятно защото всякакви хора носят тези „часовници“ и събират данни, както го е правила Тони Дериън. Хайде да преобразуваме двоичния код в аски-код.